Автор: ghostbuster
Дата: 12-10-13 12:52
А самият Христос дали е вярвал в Бог?
Май май... комай според критериите на Дъмбълдоре хлабава му е била верицата.
На кръста, вместо да разгърди белата риза и да викне с буен глас, стреляйте римски гадове, аз умирам за светлото бъдеще, но животът ще дойде по-хубав от песен и септември ще бъде май!
Вместо това последните му думи са "Господи, Господи, защо ме изостави?"
Тези думи са казани защото Бог е отдал всичко, което е притежавал. В този миг най-вероятно наистина е бил изоставен. Раздал се е докрай. Без изключение. Дори е бил готов да бъде богоизоставен. В същия смисъл апостол Павел е казал, че е готов да бъде низвергнат от Господ, ако това спаси ближните му. И за апостол Павел и за Христос, Бог-Отец е бил всичко! Това са крайни и символични състояния, които показват каква безгранична жертвоготовност имат светите хора. Тук се разкрива и същността на света на духа, при който колкото повече даваш толкова повече получаваш, а не е както в материалния свят.
Ами терзанията, съмненията и колебанията в Гетсиманската градина?
Трябва ли, не трябва ли, какво ще стане после, ту би ор нот ту би, да пие ли горчивата чаша или да не я пие...
Ем знае кой е татко му и какво бляскаво бъдеще му е уредил!
Не е имал колебание, казал е да "Бъде Твоята воля", никога нито за миг не е помислил да престъпва волята на Отца си. А това, че се е страхувал от болката показва, че е притежавал освен божествена и човешка природа. Но въпреки чисто човешкия нормален страх от болката никога не е поставял своята воля над тази над Отца си. Точно в това надмогване на чисто човешката природа се крие неговата божествена същност.
Явно човешките слабости не са му били чужди, за разлика от Дъмбълдоре, която не е човек, а желязо.
Да вземе Христос да си свери по нея часовника.
Това че изпитва чувства, не значи, че има слабости !!!
Публикацията е редактирана (12-10-13 16:13)
|
|