Автор: bogdanov
Дата: 02-08-13 09:32
Хм...добро утро :)
С радост прочетох всички мнения до тук. Направи ми впечатление, че не се прави разлика между християнско изкуство и християнството в изкуството. Реално има огромна разлика. В много светски произведения има заложен сюжетно християнски мотив, но това не го прави християнско.Нима някой би помислил, че ако застане пред "Александър Невски" със скицник и цветни моливи е там за да даде повече на БОГ, отколкото на суетата си.
Така с две-три думи християнското изкуство е насочено единствено към БОГ.В Agni Parthene няма да се допуснат саксофонисти и виртуозни джазмени, да не говорим за синтезатор... за да не се наруши конструкцията на нещо предназначено не за нечия слава, а за прослава на Бог.
Аз съм светски художник, но имах щастието да рисувам в манастир половин година. Канонични образи и библейски сцени. В началото смятах, че мога да си позволя да правя неща за себе си, за да се забавлявам и рисуването да ми доставя удоволствие.Три-четири седмици по-късно в манастира имаше голям празник и бяха дошли хора от цяла България. Ние нямаше как да прекъснем технологично работата си и рисувахме, докато хората разглеждаха. По едно време започнаха да прииждат и поздравяват баби с различен цвят носове. От активно червени, до приглушено виолетови носове. Изведнъж целият двор на манастира се напълни с хора със цветни носове. Те целуваха образите по стените, чиято боя още не беше изсъхнала и оцветяваха носовете си. Целуваха не стената,нито майсторството с което бяха направени... целуваха светците, защото ги разпознаваха. Правеха го с чиста любов, с надежда и вяра. В този момент осъзнах, че това изкуство не принадлежи на автора и ръката му е продължение на четката, но съзнанието не е самоцелно, а отворено към Бог. Не за друго, а за това, че християнството е отъпкало достатъчно широк път, който води към Бога и е излишно да се объркваме, като суетно драпаме по нова пътечка, но нямаме ясна представа до къде ще ни заведе тя.
Днес съм отново в суетата на светското изкуство и съм много щастлив, че това е моят път. Поставям се на мястото на твореца, но знам, че разполагам само с онова, което допусна в себе си. Християнското изкуство не е упадъчно. То не трябва да се променя, за да се помни такова каквото е! Символите и ключовете кодирани в него имат претенция за вечност и истинност. А светското разполага с креативността на времето и целият потенциал на съвременната динамика.
Чудесна тема!
|
|
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
![[smilie11]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie11.gif)
![[shtrak]](https://photo-forum.net/forum/smileys/shtrak.gif)
![[smile]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie1.gif)
![[smilie18]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley18.gif)
![[smilie23]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley23.gif)
![[cool]](https://photo-forum.net/forum/smileys/cool.gif)
Не е по каноните ![[smilie8]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie8.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram