Автор: e-mil
Дата: 25-09-13 09:34
"Цар Борис III... Срещу почти формалния съюз с тройния пакт получава територии, пазар за БГ земеделска продукция и модерно въоръжение.Да пазар, немците са плащали всичко."
Всъщност не са плащали всичко.
Първо, това не са били чисти продажби. Външната ни търговия с Германия се е основавала на клирингови споразумения, най-ранните от които са още от 1932 (тоест преди Хитлер да вземе властта). Към 1938-1939 повече от половината ни търговски баланс е бил с Германия и това няма нищо общо с включването ни в Тройния пакт.
След войната остават едни неизчистени 100 млн долара от немска страна, които Парижкият мирен договор не ни разрешава да възстановим.
"... без много да се замислят изпращат цялата налична армия на фронта. Доколкото ми е известно ( ако не е преувеличено) губим 35х. души много качествена младеж..."
Загубите са доста преувеличени. Общо пострадват около 40 хил. души, но от тях убитите са към 8 хиляди и нещо, ранените към 22 хил, а останалото са безследно изчезнали. Предполагам не всички изчезнали са мъртви, със сигурност е имало дезертьорство във военния смисъл на думата или пък бягство за спасение от комунистите.
"без да спечелим нищо в замяна - плащаме дълги години репарации..."
Репарациите не ги плащаме "дълги години" и не е вярно, че не печелим нищо в замяна на участието в последната фаза на войната. Парижкият мирен договор казва: "Вредите, които бяха причинени от България на Югославия и Гърция... ще бъдат поправени от България, но като се вземе предвид, че България не само се е оттеглила от войната срещу Обединените нации, но че е обявила и всъщност е водила война срещу Германия, страните се съгласяват, че компенсацията за горните вреди ще бъде платена не изцяло, а отчасти..."
Отчасти означава сума от 70 млн долара, което е по-малко от исканите първоначално 125 млн долара (за сравнение - след Първата световна ни определят репарации от над 2 млрд златни франка).
От тези 70 млн две трети са за Гърция, а остатъка за Югославия. На хартия нещата са сериозни - иска се да погасим репарациите само за 8 години, но не в кеш, а в индустриални стоки, обаче пък поемаме транспорта само на наша територия до гръцката и югославската граница.
За Югославия не знам детайли, но процедурата е била сравнително лека. С Гърция обаче нещата се закучват, тъй като имаме взаимни насрещни вземания отпреди войната. Едва през 1964 подписваме договор, като от сумата 45 млн долара реално плащаме само около 7 млн.
Към тях добавяме онези 100 млн, които Германия не ни връща и това, което сме платили на сърбите - не знам колко са.
"... губим територии и т.н."
Кои територии? Губим само това, които сме завзели през войната. А след нея не ни вземат нищо - просто ни връщат в границите от 1 януари 1941. Обаче предната година СССР и Германия натискат Румъния да ни върне Южна Добруджа и си я връщаме с Крайовската спогодба от 1940. От там се изнасят 80 хил румънци, а в замяна се връщат 65 хил. българи. Така че реално от цялата работа излизаме с увеличена територия и увеличено население.
Публикацията е редактирана (25-09-13 09:35)
|
|