Автор: Jankoff
Дата: 20-07-13 10:22
vga: "Хмм... Mec"
За "Mec". Хо-хо-хо, прочетох разказчето и се върнах 40+ години назад, когато бях на 16-18, когато имаше таквиз работи - и си спомням това време, сякаш беше вчера, мамка му.
Ама не виждам връзка между възможностите на Паната да снима надалеч и разказчето. Едното е, като да си пийваш биричка и да гледаш мач, а другото в сферата на етиката и морала. Прави впечатление, че човекът има очи и уши за реакциите и емоциите на другите, изобщо интересно е разказчето. Само дето съвет не може да се даде на автора. Може да се даде, ама няма никаква гаранция до какъв резултат ще доведе. Женската природа е непредвидима - и вероятно и заради това е очарователна (макар и далеч не на всички ).
За суперархимегатурбозума. Прочетох привюто и установявам, че този Панасоник е многообещаващ. Трябва да си призная, че аз още от 2005 г. чакам точно, ама точно това нещо! Както казах, имам дядо FZ5, снимките от който от Венеция, Барселона и пр. и досега гледам с огрооомен кеф! Имам и опит с Канон турбозумове, които изобщо не ми допадат толкова колкото FZ5. Както е известно, досега Панасоник правеха най-добрите като картинка турбозумове, но нямаха long reach. Дойде времето и за това, аз съм изключително доволен. Вероятно ще му скоча. Леко неприятното е, че е тежичък. Сега, т.е. последните месеци, аз "работя" едновременно с три апарата: два Олимпуса Е-520 с 12-60 и 70-300 плюс Олимпус E-PM2 с Leica 25mm. Прибави ли се този Панасоник, ще трябва да се лишавам от един от другите три - четири ще станат множко. Ма може пък и да опитам, кво!
За "Лайка цветовете". Ааа, не е така, господа фотографи, има лайка цветове. Първо, аз съм го установил отдавна от FZ5, на който отпред пише Leica, второ, малко по-отскоро от Leica 25mm, трето, може да се прочете в ревютата на Leica 25mm, където се определя също и като colour wow-factor и подобни. Колкото и да не е ясно какво е това wow-factor. Аз нямам техническо образование, но твърдя, че доста разбирам от hi-fi и hi-end техника, включително кабели (работил съм part-time за международната дейност на вносител на такава техника), и мога да различавам sound в нюанси. Същото е и при цветовете. Трудно е да се дефинира с думи, но очите ти го дефинират - стига да имаш очи . Лайка цветовете са не просто естествени, а топлят очите и душата. За разлика от тях цветовете на Олимпус например са точни, но имат академичен и клиничен характер. При hi-fi и hi-end се говори за музикалност, което е аналогично. Никой досега не е дефинирал с думи що е то музикалност в hi-fi и hi-end техниката, но същевременно никой не отрича съществуването на това нещо.
Браво на Панасоник!
Публикацията е редактирана (20-07-13 10:25)
|
|