Автор: Murnau
Дата: 18-03-13 21:11
Един кратък откъс от биографичната книга на Ференц Балог "Фотографията е тъжна песен за любовта", посветена на големия френски фотограф Пол Кастелно.
Ето какво разказва Пол Кастелно:
"...През 1927 година прекарах лятото в Судан. Бях взел със себе си десетгодишния си племенник Франсоа. Една сутрих излязохме
заедно. Аз снимах, а той си играеше наоколо. По едно време дотича при мен и ме попита:
-Кажи чичо, какво ще правиш с всички тези снимки?
-Ами, ще ги използвам за работата си, а най-хубавите навярно ще сложа в рамки и ще направя изложба.
-Искаш да кажеш като картини, така ли?
-Да, точно като картини.
-Значи снимането е изкуство, също както рисуването?
-Разбира се.
-Хм, това е глупаво! И най-неукият човек може да натисне копчето и да излезе снимка. Това не е никакво изкуство.
И друг път бях чувал подобен въпрос, но сега ме завари малко неподготвен. Въпреки това се опитах да му обясня:
-Слушай сега, мойто момче. Ти си виждал нашия министър, мосю Поанкаре, нали?
-Виждал съм го.
-Един достолепен бял мъж, нали?
-Да.
-Къде си го виждал?
-На снимки.
-Точно така, познаваш мосю Поанкаре от снимките. Няма как да го сбъркаш например
с нашия водач, любезния Бвана Енгунду Мбо, нали?
-Ха-ха, с онзи дебел черен негър! В никакъв случай!
-Обаче Франсоа, ако сега мосю Поанкаре дойде тук при нас за да го снимаме, а ние
направим само няколко стъпки и застанем срещу слънцето, тогава ще се създаде илюзия, че той изглежда досущ като Бвана Енгунду Мбо. И хората тогава ще знаят, че Бвана Енгунду Мбо е нашия министър.
-Е, и какво от това?
-Ами такова, че когато с помощта на няколко стъпки ти си в състояние да създадеш илюзия, това е изкуство!
Франсоа се замисли, а аз продължих да снимам, доволен от находчивостта си.
След няколко минути момчето дотича пак и каза:
-Чичо, а как с няколко стъпки можем да създадем илюзия, че Бвана Енгунду Мбо е достолепен бял мъж?
Отговорих му, че е глупак и да не ми губи повече времето. Оттогава винаги отговарям така на хората, които ме попитат защо фотографията е изкуство - че са глупаци и да не ми губят времето."
"La photographie est une chanson triste d'amour"
Ferentz Balogh
Editions Denoel
Paris
Aout 1948
|
|