Автор: Canon
Дата: 16-03-13 23:30
Мисля, че темата даде повод за размисъл.
Как не се оценява авторския труд. Как синхронно са се развивали визуалните изкуства и от догонваща позиция (в България) фотографското изкуство вече налага своята специфика, независимо кога и от кого са създадени творбите.
Че "изкуството" не винаги е изкуство и че много лесно се лепят етикети.
Специално искам да благодаря на e-mil, който, както винаги е прецизен, аргументиран и юридически точен и ясен.
Ще цитирам неговия пост:
Автор: e-mil
Дата: 15-03-13 20:43
"този тип плагиатство аз също го приемам като форма на оценка. Не като кражба...
... Еквивалентно е на екранизирането като филм на роман или повест."
Пропускаш, че за екранизирането на книга също се иска разрешение от автора или от носителите на правата, ако е починал (а в повечето случаи се и заплаща). В противен случай се нарича кражба.
Само че това не може да е еквивалент. Все пак романът не е пиеса, в която драматургията се пише специално за сцена.
Ако обръщаш една история от литература в кино правиш съвсем различно изкуство. Ползват се съвсем различни изразни средства, авторите на филма (сценаристи, режисьори, оператори) интерпретират по много начини разказа за да стане за кино. Най-малкото писателят може да си представя физическия облик на героите по един начин, а кинаджиите по съвсем друг. Но най-важното - консумацията е различна при двата продукта.
Докато в случая с Живко Арабов имаш две плоски изображения - едното почти прекопирано от другото. Ползвани са същите изразни средства (обекти, сюжет, композиция) само дето има лека промяна в цвета, която е незначителна спрямо цялостното възприятие. Консумацията е абсолютно същата - гледаш картинка.
Еквивалентът на това нещо е да направиш анимационен филм по сюжета на игрален.
Примерно, както анимационния мистър Бийн е правен по игралната серия
Също е филм, също е телевизионна серия за същия герой със същото име във същата среда. Някои от ситуациите са едно към едно с оригиналните. Просто единият е сниман с видеотехника, а другият - нарисуван.
Но когато правиш подобно нещо не можеш да минеш само с публикуване на "информация за инспириращия източник" Плащаш си за да го ползваш, иначе е кражба.
Искам да благодаря на Автора на фотографията, доц. Живко Арабов, ф.х., без чието съгласие я публикувах.
Аз бях член на неговия клуб, ПФК при ЦСДК, 80-те години на миналия век, на когото дължа голяма част от това, което съм сега като автор. Той, като творец, създаде не само великолепни знакови творби за България, той създаде средата, условията в която се развихме като мислене и усещане.
Няма да изреждам имена от клуба, твърде много са, а и защото вероятно ще пропусна някой приятел.
Още веднъж Благодаря.
п.п. Темата я затварям. Ако някой иска други коментари, моля на лични.
|
|