Автор: pmartinov
Дата: 08-03-13 20:16
Понякога кръщелното име на човек носи предзнаменование. Пламен Горанов - орисан да свети, изгоря, за да огрее надигането на народа, скърби творческата бохема във Варна.
От морската ни столица до Брюксел днес говорят за българския Ян Палах. "Киро, а можех сега да съм на почивка в Анталия", промълвил 36-годишният алпинист и фотограф, когато изгасили пламтящото му тяло. За близките му постъпката на този жизнерадостен и всеотдаен приятел ще си остане завинаги чудовищна загадка.
За цялото му поколение - пример и напомняне за началото на стихийния
бунт срещу кълбото от власт и мафия
което задушава Варна.
За генерацията между 30 и 40 години се казва, че е еснафска по дух, няма идеали и каузи, за които да си струва да се пролее кръв. Ударили са го на печалбарство, секс, наркотици и странна музика. Палах се самозапали като протест срещу съветската окупация на родината му, но това беше през 69-а - в полето за игра на бащите и дядовците. През 2010 г. Жасминовата революция в Тунис избухна след самозапалването на търговеца Мохамед Буазизи, последваха всенародни протести, които принудиха тирана Зин ал Абидин бен Али да избяга. Пламъкът му озари Арабската пролет и вдъхнови стотици хиляди младежи да тръгнат на битка срещу тираните, които управляват техните страни.
У нас битува мнението, че сме малък и недоверчив, но упорито търпелив и кротък народ.
Скачаме чак когато ножът е опрял до кокала
когато се опарим от нечий огън. Днешният ни напън за революция се е надигнал срещу цялата система - икономическия модел, който колабира, и политическия елит, който възпроизвежда отвратителното статукво, в което е потопен животът в посткомунистическа България. При предишните улични размирици, когато ядосаните граждани сваляха властта - през 1990-91 и 1996-97 г., обществото имаше идеали и пътеводни светлини - демокрация и пазарна икономика, благоденстваща и свободна Европа. Днес обаче в душите на хората по площадите цари мрак - няма утопичен проект, няма чисти и неопетнени водачи, няма надежда.
Близките на Пламен смятат, че той е виждал как бунтът губи посока, потъва в манипулации, разделение и объркване. Затова чрез саможертвата си е искал да ги напъти, че коренът на злото се крие в матрицата на Кирил Йорданов и Общинския съвет - кукления театър на подземния свят.
Превръщането в жив огън е унищожителен удар върху всички
Оглушителен морален шамар на властта, след който кметът се оттегли с подвита опашка, а общинските съветници търсят законен начин сами да разпуснат Общинския съвет. Шок и ужас настъпи в партийните централи.
Саможертвата на младия фотограф, алпинист и природозащитник завещава тежко наследство на събудилото се в кошмарна действителност гражданско общество. Борете се докрай. Ако пак се примирите и оставите делото недовършено, ще продължим да умираме бавно, унесени в тревопасна апатия и отчаяние. Това поиска Пламен в разгара на подранилата "българска пролет".
Корумпираната феодална каста няма сама да пусне кокала, на следващите избори ще участват същите партии и играчи, които създадоха и отгледаха модела "Кирил Йорданов". Няма вълшебна пръчка, с която Общинският съвет да се напълни с честни, благородни и мислещи за общото благо политици, и икономическите зверове да станат вегетарианци. Това може да стане само чрез постоянна борба на будните граждани, която трябва да продължи с години, и то в цяла България. Тази кауза има вече своя мъченик, на чиято памет дължи да не забравя защо Горанов избра да е факла. Освети завинаги мечтата за "другата Варна", "за другата България" - държава без глад и мизерия, страх и престъпност, развилнели се картели, диктатура на мафията и декоративна общинска и държавна власт. Пламен завеща революция морална, но без оръжие. Саможертвите на героите служат, за да бодат очите и съвестите на народите.
Пътят е осветен, но трябва хилядите да тръгнат по него, за да не мълчат от срам пред внуците си, че Пламен е умрял напразно.
Руслан Йорданов
Вестник Стандарт
Публикацията е редактирана (08-03-13 20:54)
|
|