Автор: J0R0
Дата: 27-02-13 09:38
Едни приказки от една друга тема ме наведоха на мисълта, защо кадрирането в произволни размери трябва да се смята за нещо лошо?
Защото Бресон не е прекадрирал ли?
Десетки други обаче са.
Изобщо, тая работа с 3:2 ми се вижда като някакъв заговор на фотоателиетата, където хартията им е в пропорции 3:2
Аз като човек работил известно време в печатни издания, мога да кажа че няма вестник или списание, в който всички снимки да са в съотношение 3:2
Такова издание би било твърде еднообразно и скучно.
Има кадри, които стоят добре в квадрат, други в 16:9, трети в някакви произволни съотношения на страните.
Има панорамни формати. Дори някои теми стоят добре в кръгли или елипсовидни формати. В класическата фотография, защото няма как другояче, ефектът се постига с винетиране, фишай обективи или бейбиленс.
Фотографията (графиката и живописта, също), по отношение на форматите има голямото предимство пред операторството, че може за всяка сцена да си избира подходящия формат. Според това как стои по-добре. В киното има ограничения, почнеш ли филма в 3:2, трудно ще вкараш сцена 16:9, защото би стояла по-добре.
Та не разбрах, защо трябва да се придържаме към 3:2?
|
|