Автор: nomadsl
Дата: 24-11-12 21:49
Аз лично на Мара показаните портрети ги приемам изцяло положително.
И изобщо не мисля да противопоставям фотографията на останалите изобразителни технологии - с четка, перо, игла, молив или каквото и да е друго. Показаните портрети са добър баланс на изразни средства, цел и внушение. Спорове, коя стилистика е по-истинска ми се виждат детински. Единствено важен е резултатът.
Но дори във фотографията тези портрети ми се родеят по памет с такива на Салгадо. Да не говорим, че имаме чудесни примери от историята - Гоя, Холбайн, Дюрер и едва споменавайки Бош и Брьогел. Не мога да се сетя и името на един английски график от 18-ти век - такива типажи е изобразил, че тези на Мара изглеждат, като актьори от квартално читалище.
Това за "позитивното излъчване" и усмивките, от чието липса страда изображението - го възприемам за пълна шега. Тя стодоларовата банкнота няма изцяло позитивно излъчване /дори зависи и дали я печелиш или губиш/, а какво да говорим за човешко лице.
Струва ми се, че проявената под примерите на Мара невъзприемчивост, изцяло почива на съзнателно или не мислене в шаблони и схеми. То, не че всеки човек не си изгражда схеми, но тези са просто "много тънки книжки".
|
|