Автор: nomadsl
Дата: 19-10-12 11:50
- Ти защо не коментираш моите неща?
Твоето мнение е наистина много важно за мен.
- Аз веднъж коментирах, но ти го изтри....
-Ами сигурно не е било положително..
Естественият човешки стремеж към разбиране, симпатия и харесване е нещо, което трудно може да бъде отречено. Личността се стреми да получи одобрението на своята общност и света с плодовете на своя труд. Това е важно за изграждане на идентичността и самочувствието на всеки. Но, както и всяко друго нещо в живота, така и желанието да получиш одобрение преминава през необходимостта да направиш избор.
От кого е важно за мен да получа одобрение?
Склонен ли съм да заплатя цената на това одобрение?
Очевидна истина е вечният дуализъм между количество и качество. Без съмнение една масова подкрепа може да бъде получена за масов продукт и съответно по-ограничена такава за един по-специализиран, рафиниран и качествен продукт. Както е известно, борбата за усукване на тази функция има отколешна традиция представена и в поговорката: "И душата в Рая и тялото в .. двореца". Решението винаги е индивидуално.
Но четейки коментарите и съответно подкрепите тук, в това пространство, човек започва да разбира как са възникнали идеите за взаимоспомагателните каси, примерно. Или принципите на маркетинга. Както наскоро писа един автор: Пробвах с 2+2=5 - не се прие добре. Сега пробвам с 2+2=6. Изглежда възможността да сподели колко според собственото му мнение е 2 плюс 2 не е стояла пред автора изобщо. Ситуацията много напомня комплиментите, които си разменят дами на прием:
-Вие сте невероятна, скъпа..
-Не, не. Вие сте неотразима.
-А вие сте прекрасна...
Този "Стоунхендж" от огледала насочени навътре, за кой ли път ни напомня за безсмъртната Алиса и това, че истинският свят започва отвъд огледалото.
|
|