Автор: HSGeorgiev
Дата: 19-02-12 15:44
ksuhorukov написа:
> Доказателствената сила на
> частните документи се изразява
> във факта, че съдържанието им се
> смята за изявление на лицето,
> което ги е подписало. Нищо повече.
> Разпечатваш вкъщи съдържанието на
> един уебсайт и го носиш при
> нотариус да ти удостовери дата и
> евентуално съдържание. Той ще го
> направи, но това ще си остане все
> същият частен документ и няма да
> има някаква различна сила, само
> защото е нотариално заверен.
> Нотариусът не може да издаде такъв
> частен документ в рамките на
> служебната си компетентност.
Има много и разнообразни начини, включително да бъдат заверени показания на експерти или свидетелски показания, но и други. Конкретния избор зависи от едно творческо решение на адвоката, на който ищецът е поверил интересите си.
> Какво ще
> докаже фактът, че на еди коя си
> дата, разпечатвайки съдържанието
> на даден сайт от което става видно,
> че там има мои снимки (което
> отделно подлежи на доказване)? По
> кой точно начин установяваме, че
> има действително извършено
> нарушение, неговият автор, в какво
> се изразява противоправното
> деяние? Ами ако снимките излизат
> там посредством референции към
> сайта на самия автор? След
> съставянето на подобен документ
> тепърва ще се налага да доказваме
> собствеността на сайта и че именно
> собственикът е извършил
> въпросното нарушение.
Точно това ще докаже единствено - че там има точно определени снимки.
Отделно, разбира се, ищецът ще трябва да докаже, че 1) той е носител на авторските права за тези снимки; 2) публикуването на тези снимки на определения сайт нарушава начии права - материални или нематериални; 3) Справедливото обезщетение за претърпените в резултат на това щети е в еди-какъв-си размер.
Това е така, защо наистина в общия случай е напълно възможно снимки, обект на авторско право, да бъдат публикувани някъде и то дори без да предварителното изрично съгласие на носителя на авторските права, като това е изрично уредено в ЗАПСП, като разбира се се запазва правото на автора да получи справедливо обезщетение.
Относно търсеното от Вас "противоправно деяние" просто не зная как да коментирам - какво точно разбирате под "противоправно деяние"? Обикновено подобни термини се използват в административно-наказателното право, нали? Каква е тук нашата цел - нима не е уреждане на чисто облигационни взаимоотношения?
С изненада трябва да отбележа, че според мен вие доста смело смесвате фундаментални понятия - в случая говорим за чисто гражданскоправен спор, в който да установим дали ищецът трябва да получи справедливо обезщетение за претърпените от него вреди в нарушение на неговите материални и неговите нематериални права като, произтичащи от авторското право, при използването на неговите произведения, обект на това авторско право от определено лице. В тази връзка не трябва да смесваме гражданскоправните взаимоотношения с наказателното право.
> Освен това не знам защо си мислите,
> че съда е съставен от лукови глави.
> Разбира се, че една експертиза,
> която се прави от назначено от
> съда вещо лице със специални
> знания в конкретна сфера ще
> осигури възможност на съда да
> получи една всестранна и
> обективна представа за
> фактическата обстановка.
Аз не смятам, че съдът е "съставен от лукови глави".
По-скоро вие не сте наясно с обективната сложност на този проблем - явно застъпвате тезата, че ако определени файлове в определен момент за разкарани от определен сървър, то да се установи кога и как те са били записани там и кога и как те са били променяни или изтривани - смятате че това е едва ли не детска игра. Аз пък Ви казвам, че ако този, който си е поставил за цел да заличи следите и има технологично контрол върху сървъра е достатъчно компетентен, той има напълно реалната възможност изцяло да Ви отнеме възможността да възстановите събитията. Тоест - не се касае за формално доказване на определена фактическа обстановка, по-скоро се касае за определянето и на конкретен етап с достатъчна степен на достоверност.
> Освен това не виждам логика в това,
> ЗАПСП да дава една прекрасна
> възможност за обезпечаване на
> доказателства, а ние да ходим да си
> чукаме главите по един напрактика
> безкраен общ ред. Да, категорично
> законът ни позволява да
> използваме всички
> доказателствени средства,
> предвидени в ГПК, но необходимо ли
> е това?
Отново с изненада можем да констатираме, че се смесват фундаментални понятия в правото! След като по-горе явно смесвахме наказателно с гражданското право, сега с не по-малка лекота смесваме материалния закон с процесуалните правила!
Устройствените закони съществуват не случайно и те са тези, които определят функционирането на системата.
В случая ГПК е основния документ, който определя процесуалния ред.
ЗАПСП е специфичен закон, но основното което той определя са правата и задълженията на лицата в контекста на авторското право. Наличието на ЗАПСП в никакъв случай не прави излишен ГПК. Нали не е нужно тук да си обясняваме какво е материален закон и какво са процесуални норми?
> Лично моето мнение, което
> съжалявам ако не се хареса на
> някого или той се почувства лично
> засегнат е, че всички тия
> въртележки се прилагат с една
> простичка цел - да проточваме
> делото. Не забравяйте, че
> адвокатите получават хонорари за
> всяко едно явяване. Така че 4-5
> експертизи, да пробваме оттук, ако
> не стане после да пробваме оттам -
> няма проблеми. Така или иначе
> някой друг ще плати сметката. С
> оглед на това, мисля че е честно да
> се подходи максимално полезно още
> от самото начало, а не да се "сетим"
> за някоя възможност след 4-тото
> съдебно заседание...
Това си е Ваше мнение. Аз лично не съм адвокат и не бих искал да давам оценки за адвокатурата. Не съм и наясно с това. Вие, предполагам по начина Ви на аргументиране, сте адвокат. Взаимоотношенията там, вътре, са си ваша работа. Не бих искал нито да коментирам това Ваше становище, нито да изказвам свое в тази област. Винаги, когато ми се наложи нещо подобно използвам адвокат - може да звучи грубо, но "всяка работа си иска майстора". Когато избирам адвокат обаче, държа да прави разлика между материален закон и процесуални норми и между гражданско и наказателно право.
|
|