Автор: nomadsl
Дата: 28-11-11 20:58
kayso,
грешиш.
Както и всички, които внасят маркетоложки аргументи.
1. Съществуват продукти, които носят пластове от стойности. Те дават възможност на всеки зрител или публика да уловят, интерпретират и проектират за себе си нивото на сложност, богатство и внушение в продукта, които отговарят на собственото им ниво на перцепция. Продуктът сам по себе си може да съдържа много нива - стълбата е неограничена, чак до непознаваемостта на Създателя. Банален пример - Библията. В киното - Бергман. В театъра - Чехов.
2. Съществуват и продукти, които съдържат и съответно изискват някакво определено, обикновено високо ниво на подготовка, интелект и артистични възможности. При такива продукти няма прочит на ниско ниво. Те предлагат, но и изискват класа. Примерно, за да разбираш Кант или Блаватска си иска по много от много неща. В музиката за мен подобен пример е Пендерецки. В киното - Тарковски.
3. Разбира се има и продукти, чиито прочит е пределно /обидно/ елементарен, примитивен, базов. Те не носят и не дават възможност за друга проекция и разбиране. Обикновено създателите, идеолозите и маркетолозите на подобни продукти използват аргументация от типа, че продукта е насочен към някой определен необразован, вулгарен и естетиконевъзприемчив зрител. Зрител, който не заслужава и няма да разбере повече. Нещо, като помията за прасето. Независимо дали това е преценена "икономична" позиция или невъзможност и неумение за създаване на продукт с по-високи хоризонти, аз наричам тази аргументация - логика на мизерията. На духовната мизерия. На естетическата мизерия. Дори, когато авторът няма претенции за артистизъм, а се идентифицира като занаятчия от типа - лев да дойде, аз смятам, че той извършва акт на осъзната деструктивност, защото доброволно се отказал да създаде максималното от себе си и е унизил иманентния човешки стремеж към творчество и съвършенство.
Затова считам, че всеки истински Творец би трябвало да се стреми да изгражда творчество от 1-ви и 2-ри тип.
|
|