Автор: nomadsl
Дата: 14-10-11 10:56
Замислям се, защо този фотографски жанр е така неглижиран. Толкова визитки "Сватбен фотограф" съм получил, а ни една "Погребален". Млад ли съм още?
А не е да няма бизнес перспективи. Една сватба примерно, обвързва двама души едновременно, докато кончината е, както се казва, поединично. Тоест два пъти повече клиенти.
Отделно паметните плочи почти винаги са с портрет, което е отделна работа извън събитието. Има възможност за екипна работа - грим, костюм и т. н.
Не виждам пречки и за разнообразни търговски практики - предварително закупуване на ваучер, отстъпки за обем и др.
В края на краищата нали краят е апотеоз на началото?
В други случаи фотографията е демонстрирала неимоверен интерес към смъртта, но само към тази с насилствен произход - катаклизми, войни, тероризъм, глад, бедствия, престъпност. Защо това бягство от естественият и мирен завършек? Да оставим бизнеса - и в изкуството е май така.
|
|