Автор: nomadsl
Дата: 08-10-11 10:42
geokar,
разсъжденията ти са много близки до моите. Само бих казал, че " every moment is decisive ". Възприето е мнението, че при всичката субективност на автора, при фотографията има нещо, като иманентна и неизбежна документалност. Аз разбирам основанията на това твърдение, най-вече "технологичността" на стъпките до получаване на резултата. Съгласен съм също, че има определени моменти, аспекти и ракурси, които като че ли разкриват неща от света с невъобразима сила и проникновеност, но считам, че това е форма на кохерентност с личните и субективни интерпретации на възприемащия. Което не пречи те да имат и групов характер, тоест да са сходни за повече от един индивид.
Според мен основното е, че при класическата рисунка, плод на човешката ръка, възможностите за абстракция са много по-голями, докато при фотографията, независимо от всичките "избори" на автора, ситото е много по широко и попадат по-едри гранули. А това дава възможност и за повече симетричности, спрямо лични нагласи и прочити.
Но въпреки това, някой би ли твърдял, че използването на инструменти води до "по-обективни" резултати?
При Титаренко, дългите експозиции и близката до черно-бялото изказност са много красив и поетичен начин да изрази преходността и мимолетността, превръщайки ги в безвремие. Образите му са, като пиеса от марионетки, в която авторът, разтягайки времето ни предлага протяжна наслада от мигове красота, която само една пределна абстракция може да предложи.
|
|