Автор: kacho_bg
Дата: 15-09-11 14:35
Включвам се малко късно, исках ситуацията да улегне и журито да даде окончателен отговор. Отговорът ми касае и първоначалния въпрос на автора ѝ, а именно какво ми хареса и какво не.
Чудото не беше за 3 дни – беше за 9! Всеки, който беше на Фотоваканцията го знае. Времето беше невероятно, програмата пълна и разнообразна, имаше семинари и уъркшопи за всеки... ако е имало такива, за които не е имало достатъчно интересни занимания, то най-вероятно те нямат особено отношение към фотографията.
В програмата имаше семинари, уъркшопи и изложби за почти всякаква фотография – репортажна, травъл, портретна, актова, поставена („бездушна“, „хамериканска“ или както още си я наричата, тя си има последователи), подводна, wildlife... За 9 дни не мога да се сетя как програмата би могла да бъде по-натоварена предвид, че това е и ваканцията на много от хората. Изключение с уъркшопите прави само пейзажната фотография, но пейзажната фотография някак си не ми се струва групово занимание. Затова пък имаше изложби и презентации на пейзажисти.
Избора на Албена лично на мен много ми допадна. Имаше далеч повече ваканционна атмосфера от ММЦ, където ни чакаха да си тръгнем, за да затворят каквото беше останало работещо в комплекса. Новото място със сигурност провокира с нови места за снимки, нови търсения и собствената си атмосфера на запазен, просторен, зелен комплекс. На 20 метра от плажа има страхотна гора висока 20-25 метра, а на 10 мин. пеша е природния резерват „Балтата“. На разстояние пеша е Кранево, а Балчик е на 20 мин с кола. Не беше много хубаво, че всички сме разпокъсани из комплекса, но съм убеден, че всяка компания си беше в един хотел, както бе нашата според желанието за хотел/цена. За догодина може да е хубаво избора на хотели да е по-ограничен, за да сме по-близо един до друг и събитията в програмата.
Лекторите и журито! Негодувате или не за тях и селекцията им... имахме възможността да се запознаем не само с работата им от първо лице, но и със самите фотографи. Хареса ми колко различни неща ги интересуват лично и професионално. Затова ми хареса и селекцията им – бе разнообразна и интересна, не особено типична за българските ни разбирания за „добра фотография“. Сигурно затова има недоволни. Научете се да гледате по-надалече! Ще ви е от полза в бъдеще! Преживяното и наученото е много лично и персонално като опит, но всеки можеше да изпие едно питие и да поговори с тях на спокойствие. Къде безцелно, къде за фотография... бяха много отзивчиви и земни, нямаше бариери, нямаше наченки на различно ниво, нямаше го „ние колим, ние бесим“, споделиха всичко, за което ги попитахме, че и много повече. Колко от вас са сядали на маса с непознати фотографи и са се чувствали комфортно в компанията им? На фотоваканция ставаше някак естествено и с другите участници, не само с лекторите. За мен лично това е духът на фотоваканция и се радвам, че той присъстваше на събитието през цялото време.
Компанията на фотоваканция винаги е най-важна! Благодаря на нашата компания за емоциите, споровете, времето на плажа, времето на бара на плажа, времето в гората, времето през нощта, времето пред компютрите и критиката, времето, когато взаимно снимахме кадрите, които си представяхме и ни вълнуваха. Резултатът, е че от компанията имаше 2 снимки в селекцията на журито. Същото важи и за останалите селектирани работи... голяма част от тях са на компаниите, които се забавляваха искрено. Тук пак се малко връщам на духа на фотоваканция... Но това е фотоваканция!
Не ми хареса резонанса на така наречения epic fail... няма нищо епично, нищо огромно. Човек допуска грешки. Както журито, така и Зара и майка ѝ. Убеден съм, че всички биха постъпили по друг начин ако знаеха! А вече знаят... и със сигурност не искат да го бяха научавали по този начин. И за следващия път ще знаят. Но не само те, но и всички останали, които разбраха за проблема. На тази земя само човека от всички живи същества се учи от опита на другите. За мен случилото се не е огромен гаф, а важен момент в изграждането на фотографската култура в България, знак в много вярна посока.
Шапка свалям на Емо Трейман за организацията, защото знам колко усилия костват да се подреди по-малко събитие. А 8 дни са ужасно много време. Поздравления отново за него и за всички около него, които са му помогнали фотоваканцията да се проведе толкова добре и интересно тази година! Поддържай ентусиазма!
|
|