Автор: mkaraveloff
Дата: 21-07-11 14:43
понеже админа затвори старата тема с риск да го подразня ще се опитам да кажа нещо по повод на последните 200 поста, в които неможех да се включа. Искам да кажа на админа, че абсолтно го разбирам и не се сърдя, че е затворил темата, все пак аз съм от 100-те хиляди регистрирани, а павильона един от няколкото, които дават пари в този сайт. пускам темата във форума, защото искам да се замислим с кого работим и колко е важно да имаме професионални партньори. Ще си позволя да ракажа и още веднъж историята от онзи ден….
Значи да се пообесня малко... имам се за професионалист и изкаравам 99% от доходите си със снимане. Ще повторя още веднъж ситуацията от малко по не емоционална гледна точка. Верчерта имах ангажимент, който беше да снимам един много луксозен магазин, хонорарът за това е около 500-600 лева, разбира се ако клиентите са на 100% доволни. Отивам през деня,запазвам обектив 16-35(за да ми е по спокоино, защото 24-70 не винаги върши работа на малки пространства). Нели ми пуска справка и започваме да чакаме отговор, през това време гледам някакви неща в магазина и въпреки, че бързах не ми пречеше да чакам заради едно много просто нещо - Нели беше усмихната и приветлива.... Вечерта отивам да си взема техниката и момчетата без да ме поздравят и кажат добър ден, вечер или здрасти ме питат какво искам. Свикнал съм да поздравявам първи, въпреки че културата на продавача изисква друго. Давам личната карата и след като пичагата ми обясни че нищо не знаел за моето запазване на не най-вежли тон , дори имах чувството че ми се поскара малко :) . Леко започвам да се изнервям. Когато чух че ми коментират осигуровките за миналата година се изнервих малко повече, но не до там че да псувам и обиждам. В такива ситуации гледам да съм спокоен, защото ме чака работа и искам да съм на 100% средоточен в нея. Казвам им по време на втората ми проверка за деня - Пичове, не ми приличате на кредитни инспектори, давайте ако ше ми давате обектива да го зимам ако не не. Отреща, сега вече знам че е тоя бонсер, ми провикна, че ако иска може и да не ми даде даде техника, защото някви 6000 лева им нямало и тн. ама не го слушах щото аз не си казвам личните проблеми на непознати и не искам те да ме натоварват със своите. Тук много се изнервих защото се замислих как тея келемета ме гледат точно като 30 лева и нищо повече, стана ми неприятно че не се замислиха, че не си купувам сирене ами доброволно се съгласявам да знаят цялата ми лична информация с цел да имаме партньорски отнопения. Защото взимането на техника под наем не е нищо повече от партньорство. За тех обече 30 лева не са нищо както се досещате. Взимал съм хаселблада на синтезиса с обективите, рента там е 790 лева на ден, но екипа на синтезиса през цялото време се интересуваше повече от това да се свърши работа, парите бяха на второ място.
...и така, след като ми кресна питах караш ли ми се, той ми вика "ти предизвикваш ли ме, няма да земеш техника" и аз какво да направя след като вече някакъв сопол индиректно ебава работата ми. Става ми изнервено, давам си сметка за сичките разправии около този обектив през деня и решавам че трябва да го обидя нещо, защото ми е тъпо, че само на мен ми зле, него в този момент го боли фара за моите 30 леваи според мен изпитва вътрешен кеф колко е велик и как няма да взема нищо. Казвам му - "Олигофрен си" и тръгвам да си ходя, обаче олигофрена се оказва турбо олигофрен и ми вика "внимавай да не те намеря, че ще те смажа", аз му казах,че съм срещу него и няма защо да ме търси и май пак му казах нещо обидно. Още повече се изнервих , защото повятвайте ми е много гадно някой дето досега е държал личната ти карта да ти обяснява, че ще те намери с цел смазване. Приближих се и той ми лисна кафето на колегата си, без да знае дали е горещо. Когато разбрах, че наистина се случва това с оливането просто нямаше как да си тръгна от магазина олят целия с кафе, без обектив и със получени заплахи. Трябваше да направя нещо, неможех да си представя как така ще преглътна това и ще си тръгна по тоя начин. Трябваше да направя и аз някоя простотия. Не посегнах на човек, не съм се и опитвал. Съборих монитора със стабилен замах и тръгнах да си ходя.. Пичагата обаче, след като запали с 300 от обсега на монитора реши да ме гони и да ми бие тупалка, явно чувстващ се сигурен че го са го наобиколили 3-4 момчета като с неговата униформа Замахна, удари ме и това беше. Поисках да излезне извън магазина да си решим самосоятелно проблема без публика ама нещо не стана. и си тръгнах.....
Случилото се между мен и него аз ще го реша и вече не се притеснявам за това. То не е свързано с магазина. С магазина е свързана липсата на професионализъм. Липсата на знание, защо клиента е влезнал при тях. Липсата на усещане колко е важно да партнираш на професионалните фотографи. Между другото се казвам марин каравелов и ако чукнете в гугъл няма да откриете как ходя и се бия по магазините, а ще видите фотографските признания, които съм постигнал. Това май е по важно от някоклото неплатени осигуровки за миналата година, нали?
Пиша това заради професионализна и непрофесионализма, пиша го заради това, че искам да се замисляме с какви хора работим и къде оставяме парите си пък макар и малко. Между другото същия непрофесионализъм преди време ме отпрати от павилиона и тогава направих пърата сипокупка в синтезиса - 24-70 за 2500 лева.
Немога да повярвам, че ме накараха да се чувствам неудобно, че не съм техен клиен и това беше проблем, а аз съм застанал срещу тях и един вид им казвам - ето ставам ви клиент. Аз всъщност съм им клиент за техника под наем но винаги съм пращал асистента ми да се занимава с организационната работа, ама кво трябва да им кажа?!? -Абе тука има един пич дето наема техника, аз съм му шефа ама сега той е на море, клиент съм ви заклевам се! Естествено че ще взучи тъпо а и гледам да не се обяснявам на хора, които трябва да си свършат работата и без тези обяснения да са нужни.
това е, всеки си има глава, има си и някакви кинти в джобчето, който кинти ако ги харчи с малко повече помощ от главата си нещата ще стават все по-добре и по-добре...
|
|