Автор: pluton911
Дата: 04-05-11 11:01
Спектрална чувствителност на зрението – това е зависимостта на визуалната яркост на светлинните излъчвания от дължината на вълната. Тя се характеризира с кривата на относителната спектрална чувствителност. Очите са най-чувствителни към жълто-зелената област и най-малко са чувствителни към синьо–виолетовото и червеното излъчване.
Разделителна способност (острота) на зрението – това е способността на очите да разделят изображението на разглеждания обект на определено количество (до няколко хиляди) дребни детайли (участъци, елементи) яркостта и цветността на които се различават. По цялата площ на всеки елемент яркостта и цветността се осреднява от очите. Най–голяма разделителна способност очите имат за черно–белите елементи на изображенията и елементите със зелен цвят. За елементите оцветени в други цветове, в това число червените и сините разделителната способност е значително по-лоша. Следователно, ако например цветът на зелените елементи, имащи някакви определени гранични размери, все още се различава от очите, то цветът на червените или сини елементи със същите размери очите ще възприемат като черно–бели (сиви). Разделителната способност на зрението се определя от най–малкият ъгъл на зрението при който два съседни елемента от наблюдавания обект се възприемат като отделни. Този ъгъл зависи от най–малкото разстояние между две точки върху ретината до които достиразлични нервни влакна. За нормалното зрение ъгълът определящ разделителната способност на окото е от порядъка на eдна ъглова минута.
Цветът е усещане, предизвикано в нашите зрителни органи от видимите светлинни лъчи. В колориметрията (наука за цветовете) цветът се определя с три величини яркост, цветови тон и наситеност. Яркостта на светещия източник зависи от големината на лъчистия поток попадащ от този източник в очите на наблюдателя. Очевидно, колкото е по-голяма яркостта, толкова по-силно светлинно дразнение се получава в очите. Цветовият тон на наблюдавания обект, е свързан със спектралния състав на излъчването. По цветовия тон на обекта може да се съди за оцветяването му – син, зелен, червен и т.н. Отделните участъци на видимия светлинен спектър се различават по оцветяването си, т.е предизвикват усещане за различен цвят. За това е удобно цветовият тон да се характеризира с цифра, определяща дължината на вълната на спектралното излъчване. Наситеността характеризира степента на “разреждането” на "цветовия тон" с бял цвят. Например яркочервената (наситена) боя може да се разреди с бяла боя ( вар, цинкфайс). При това разреждане цветовият тон не се изменя, а се изменя само наситеността. Розовата и червената бои не се различават по цветовия тон, а само по наситеността си. Най-голяма наситеност имат монохроматичните (едноцветните) източници излъчващи светлина само с една дължина на вълната. Изобщо за дадена цветност на видим от очите източник може да бъде създадена от безброй съчетания на светлинни излъчвания в съответните пропорции. Нормалното човешко око различава около 180-200 цветови тона.
Ereina.Aniri
Публикацията е редактирана (04-05-11 12:38)
|
|