Автор: itilien
Дата: 31-12-10 17:03
Мисля, че няма спор по въпроса, че в една снимка или картина винаги има основен обект. Едва ли има и спор, че всичко в снимката/картината се прави така, че да насочва вниманието към мястото на интерес.
Има различни начини и комбинации от начини да се направи това. Във фотографията един от тия начини е ограничаване на фокусираното пространство върху основния обект. Друг от начините и в рисуването, и във фотографията е контраста - да се направи така, че в обекта на интерес да има най-голям контраст, защото контрастните места естествено привличат погледа.
И сега да намесим бокето, по начина, по който феновете на бокето го ползват. Те обикновено снимат някакъв обект, който понякога е дори едно клонче. Също така търсят начин да хванат в полето на дефокуса максимално нееднородна маса, която да даде кръгчета и шарени фигурки. И в тоя случай какво се получава - имаме снимка на клонче, листо или портрет, в който дефокусираното пространство изпълва между 50 и 98% от кадъра. И това дефокусно пространство е изпълнено с контрастни фигури, което привлича изцяло погледа, докато обекта, който е на фокус става единствено дотолкова нужен, доколкото да има нещо на фокус в снимката.
Ето снимката на фобо. С какво точно тия кръгчета, които са по-контрастни от самия главен обект на снимката спомагат за нещо? Те дърпат погледа от човека и го насочват към себе си, независимо, че нищо не казват. На всичкото отгоре сформират права линия, която не стига, че води наникъде, ами и отдалечава съвсем погледа от обекта.
|
|