Автор: MauMyHa
Дата: 03-09-11 14:45
Дам, става дума за това че, когато в една сцена има тъмни и светли обекти, е добре да бъдат балансирани било то с компенсиране на експозиция или само с измерване на усреднени по яркост зони в кадъра. Въпросът е кога да прибягваме към подобни решения и защо се налага. Ами много просто, когато искате да покажете нещо, е хубаво да вмъкнете част от неговата среда в кадъра и да се опитате да намалите голямата разлика в контрастта и ли да осавите всичко на фотоапарата ако е цел да се откроява с висок контраст или несъвместими цветове. Но трябва да отбележите че когато имате елементи с виск котраст и те са само загатнати и не са показани вътре в кадъра, а продължават извън него, сцената в повечето случай ще изглежда незавършена зрителя ще се лута из кадъра и няма да може да добие ясна представа за реалността в която е заснет въпростният обект: човек, предмет, насекомо, сграда и каквото там се сетите.
Трябва много да се внимава какво вмъквате в кадъра и да преценявате на момента да ли е необходимо за ситуацията и наред с всичко това да се съобразявате за цветове, контраст, форми, настроение, дрехи, метереологични условия, характер на светлината и каквото там се сетите за какъвто и да е, жанр във фотографията
Господа, за всички е, ясно че когато има емоция или някакъв Акт или въобще настроение не е небходимо да се изрязва плътно с цел да изолираме съществото което сме заснели и да го лишим от заобикалящата го среда(въздух), която в много случай е по добре да я има отколкото, зрителя да се опитва да отгатне какво е било или би било. Това се казва отклоняване на вниманието на зрителя(разсейване) от направената снимка. И колкото повече неща са непонятни за зрителя и се опитва да отгатне вътре в съзнанието си какво е заснел щото липсва характерна информация която да заформи пълна картинка. Толкова повече става излишно вашето действие като Фотограф, ако щете
Много, ама много от вас, обезмислят въобще съществуването на каквато и да е фотогравска техника, като не спазвате елементарни естетични правила и от там се губи, обезмисля действието въобще да се поглежда снимка. Защо човечеството се опитва да запамети сцени от реалният му живот и забикалящата го среда? Ами именно защото не е, достатъчно да го помним, щото мисълта е миг от вечността, тя е абстрактен модел за това което сме преживяли или видяли. Абстрактно, щото не можем с думи да пресъздадем картина с цветове и форми на други човеци. А, като не умеем да си служим с наличната техника, какъв е смисълат от самоусъвършенстване като фотограф или художник, та ако щете и като журналист.
Вие, както и аз, е хубаво да се стремим да бъдем и трите заедно. Когато един кадър те въвлича в картината с детайли които подсказват и изграждат картината като цяло. И създадът настроение, чуство, усещания които са извън възможностите на визуалното изкуство. То тогава сте съумяли да направите сполучлива снимка. Имайте предвид че, една снимка може да бъде разглеждана за части от секундата и да не направи никакво впечетление или обратното
Нещата са напсни, аз само ги преповтарям, не откривам топлата вода за всички вас(за мен можи би да )
Важно е да има контраст, важно е да има правилно кадриране не толкова по правилото на третините или по таблицата на Фибоначи, а по специфичната ситуация.
"Когато познавате добре правилата, може да си позволите да ги нарушите"
Но кога и защо, едва ли са ни дорасли сетивата и съзнанието да осмислим тези неща
(оф изгубих си мисълта )
|
|