Автор: fahrenheit451
Дата: 10-10-10 22:56
Антонио, благодаря ти. Зная, разбира се, правилото да се използва родния език на човека, когато се транслитерира името му, но в музея на Баухаус в Берлин го наричат Нааж; иначе вероятно ти си прав. От Берлин жена ми ми донесе Color in transparency, цветни снимки от 1934-1946, някои на слайд на Kodachrome и според мен правени с Лайка, които се публикуват за първи път. За съжаление там я няма въпросната снимка, тъй като тя е черно бяла.
хареса ми поста на bgprinter като само допълвам, че да снимаш с лайка е въпрос и на усещане, освен на техника. Не е само стил или аксесоар, а нещо много повече. Когато снимаш с Лайка ти си мислиш за Малевич, Кандински, Валтер Групиус, минимализъм, модернизъм, конструктивизъм и т.н., което съвършено променя цялата ти нагласа. Руските и съветските камети по тази причина са много по-близо да Лайка, отколкото Канон и Никон. Разбира се, разсъждавайки в тази плоскост винаги съществува рискът да заприличаш на сноб :-)
|
|