Автор: didesignbg
Дата: 11-09-10 08:19
съд за престъпниците ограбили народната родина.
Обраха народа, знайш!
Среща ме романистът А. и почва разпалено:
— Гледа ли пиесата на колегата Б.?
— Не.
— Иди, иди да я видиш, че да плюеш от възмущение. Опоскал ми последния роман, представи си, обрал ме просто. И сюжет, и фабула, и имена на герои, и стил, ако щеш. Това само у нас може да става. У нас, гдето няма ни закон за авторско право, ни обществена съвест, ни нищо.
— Е, нищо, казвам, нищо. Все пак вашето е роман, а неговото пиеса. Все има разлика.
— Как има, какво има? Хайде де! И ти ли покровителствуваш пладнешките грабежи. И ти ли насърчаваш литературните апаши? Аз те мислех за почтен човек. Хубава работа! Аз, значи, да се трепя година и половина, ден и нощ да обработвам една оригинална идея, да задлъжнявам до гуша по печатници и романът ми да бере прах из витрините, а той да го оплячкоса на бърза ръка и за една вечер да печели хиляди от моя труд. Ти така ли мислиш, така ли разсъждаваш? Съжалявам, много съжалявам тогава. Довиждане, щом е така. Сбогом!…
Седим с белетриста В. и си пием кафето. Влиза романистът А., поздравява студено и сяда на друга маса.
— Познаваш ли го този? — пита ме белетристът В.
— Да, казвам, познаваме се. Той е романистът А.
— Романист? Пфу, каква ирония. Чете ли последния му роман?
— Не.
— А моя разказ, който печатах преди войната в списание „Въртоп“?
— Също не. Съжалявам.
— Затова го поздравяваш тъй любезно. Прочети моя разказ, който е само три странички, прегледай му романа и ще видим ще продължаваш ли да го поздравяваш повече.
— Че защо?
— Много просто. Ограбил го е. Задигнал ми разказа, разтегнал го, разточил го в десетина коли и — роман! Такива романисти в чужбина ги бесят по уличните фенери, а у нас ги приемат в Писателския съюз и им дават награди отгоре. Пфу!
Белетристът В. плю и излезе, без да си плати кафето. Дойде при мен поетът Г.
— Какво се беше разгорещил онзи тип? Какво ти разправяше?
— А, да. Оплакваше се от романиста А., че за последната си книга използувал сюжета на един негов разказ.
— Не го е срам! Негодник! А защо го не попита той какво е използувал за своя разказ? А? Защо го не попита?
— И това ли има?
— Има я. Има и още как. Открадна ми поемата тоя рецидивист. Същата поема, знаеш, същият дух, същото начало и край. И на туй отгоре се възмущава от другите. Безсрамник! А ти, нали си от провинцията, слушаш го и вярваш ли му, вярваш!…
— Какво да правя — мънкам аз. — Какво да правя, като…
— Като всички са такива — намеси се младият социален поет Д., който слуша от съседната маса. — Изгризали са всички сборници за народни умотворения и не оставиха нищо за нас. Преразказали са де що има народна песен и приказка и крещят и се ядат един други като кучета. Вашата поема, господинчо, за която толкова плачете, не е ли заета от една народна песен? А? Не е ли също открадната? Кажете де! Кажете! Или искате ей сега да прескоча отсреща до книжарницата и да ви донеса сборника, откъдето сте я задигнали. Мародери с мародери! Хайдуци!
И като смачка с пръсти цигарата върху мраморната маса, социалният поет добави с въздишка:
— Оплячкосаха народното творчество. Обраха народа, знайш!
Чудомир
|
|
![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
... поне имена сложили: това от гецата, това от тестманиак, това от архангел....... не ги разбирам тия хора!![[smilie18]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley18.gif)
Такива снимки има с тонове , да не мислиш че са уникални шедьоври. Аз също поствам чужди снимки и досега никой не ми е правил проблем никъде![[smilie7]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie7.gif)
Човека иска да покаже красотите на България , не да се изтъква.![[smilie23]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley23.gif)
![[smilie3]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie3.gif)
![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
![[smilie11]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie11.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram