Автор: navy
Дата: 20-08-10 17:19
В България е пълно с хубави места.
Ужас, колко клиширано започнах!
Всъщност всяко място носи своя чар, въпроса е да имаш очите да го видиш и сетивата да го усетиш...
Ако кажа, че целта на прехода е достигането на трудния голям скок на реката, ще излъжа.
Ние тръгнахме и си казахме - ще вървим докогато можем! Дали ще го видим днес или не изобщо не умаловажава факта, че района на реката е много много красив, страшен, впечатляващ и толкова разнообразен!
Не съм ходил по всички реки в България, може и да има по-красиви и впечатляващи, но тази е една от най-добрите, по които съм ходил! С жена ми взехме децата, както и техните братовчеди и така 2 малчугана, 2 тийнеджърки и 2 дърти кокала замятахме крачоли към целта - водопада!
Цялата красота започва от тук - горният край на град Мъглиж, мушнал се удобно в шепата на Балкана.
по-голям размер
Красиво е покрай реката, но не съм си направил труда да снимам.
Може би защото толкова пъти сме ходили и продължаваме да ходим в местността на барите на пикник, че картинката вече не ме впечатлява толкова. Река като река... полянки, тук таме спряла някой кола,
разпънали столчета, насядали по тревата, смучкат мъглижка скоросмъртница и дишат на рахат под дебелите орехи.
Още по бай Тошево време местността е била предвидена за втори Етър, обаче нищо не е станало.
Тук таме порутени постройки налазени от зелените пръсти на дивата природа. Мястото е достатъчно известно, за да го посещават редовно младежи от Казанлък и Стара Загора с цел хапка, пийка и да намокрим шортите в реката...
Тези хора по нагоре от малкия скок нито имат желание да ходят, нито крака и воля... и слава Богу!
Така че снимки от това място няма да показвам, колкото и да е красиво... си е типично и няма смисъл.
Не, че нагоре по реката имам кой знае какви снимки, но това е положението.
Ждрелото на реката е толкова различно, и красиво, и страховито, и усойно, на места пътеките се вият на високо на 30-40 метра над водата, после се гмурват по дъното на реката, за да те отведат на другия браг и отново да затанцуват между дърветата... и после да се изгубят сред тревите и камъните.
Цялата магия започва от тук:
http://photo-cult.com/showpic.php?lct=144&id=380331
Снимката е на Тонита от фотокулта.
Още в началото са скали от ляво и от дясно. Но пътеката е удобна, а на някои места има и мостчета.
по-голям размер
Оставих раницата във вилата и взех само една 50-ка. После осъзнах, че нямаше как да нося голямата раница и стативи, да газя през реката на места доста над коляно в ледената вода, да прехвърлям деца през препятствия и т.н.
Освен това има много чар в това да снимаш с 1-2 твърди обективи и да търсиш момента и ъгъла... както и да е.
В началото реката и пътеката са идеално проходими, разходката по тях доставя истинско удоволствие.
по-голям размер
Разбира се трябва да се внимава къде се стъпва, както и за змии, но това са ясни неща...
Следва първото място, което се посещава всеки ден от децата в града. Водопада.
Нареждат се малчуганите по края му и скачат от горе. Голяма забава пада...
по-голям размер
Малката много обича да скача от горе, но нямам снимки от 'забавата', понеже не си носех тежкото фото.
Височината стига до 2 човешки боя и е дълбоко един, има яко завъртане на водата и пяна, обаче нямат страх... деца!
по-голям размер
До тук беше 'цивилизацията'... Следва пътека, която се вие сред храсти и дървета, изкачва се и снишава над реката, а на моменти се извисява по канарите и от нея се откриват страхотни гледки.
по-голям размер
Не може да се снима, положението е такова, че обектива не успява да запечата внушението, което изпитваш докато си там.
Или по скоро аз не мога, не знам, ама и не се тормозя, защото съм там и го усещам и това ме радва достатъчно.
Все пак е възможно да се 'скалъпи някой семеен кадър за спомен' от някои места...
по-голям размер
Но за изкуство ли да мислиш или да се удивляваш на разнообразния терен, който на няколко места преминава през огромни срутвания на камъни, някои стари, други съвсем пресни...
по-голям размер
Имало е, а може и все още да има, клуб по скално катерене и знам, че доста хора са загинали там...
по-голям размер
Момент от спускането на пътеката. В ляво се вижда дълбоката урва, а пътеката на места е широка до две педи.
И страх и възхищение от природните форми те обзема, вървиш и край теб се сменят скали, урви, клони на дървета, изкачваш се нагоре и августовския пек те жилва по врата, после надолу речната хлад кара нозете ти да настръхнат.
Наистина не знам друга такава река с толкова разнообразен маршрут...
по-голям размер
Почти всички кадри са само рескалирани, на някои е добавен винетинг, няма кроп или груба манипулация. Мързел...
Обаче на някои места като са решили да падат камъни... падат, никой не питат хе хе хе...
по-голям размер
На това място, но на изток, на високо в скалите е средновековната мъглижка крепост Горненски град.
На запад е разположен мъглижкия манастир Св. Никола. До него се стига от една отбивка още в града, а за крепостта, чрез пътя, който отива за село Селце. И двете места си заслужават вниманието...
Половин час след водопада и стигаме до там, докъдето стигат 99% от туристите... Малкия скок.
Красиво място, голямо гьолче, места за скокове. Там преди години хванахме балканска пъстърва на въдица.
Невероятно, но факт. Сега май само раци има... кой знае.
Децата нямат спирачки... въпреки студената вода!
по-голям размер
Малко по-нагоре е изоставения бивак, порутена постройка, която навремето е била оборудван заслон, с ток, вода, печка, хладилник и аптечка... Не съм я снимал, развалини сте виждали, нали?
На полянка до реката се мъдри едно великолепно огнище! Ей така трябва да се изграждат. Два реда плоски речни камъни, стабилни дървета, безопасно и удобно. Снимката е от друг ден, понеже по време на похода ни бяха се настанили две влюбени гълъбчета и дори червена палатка си бяха опънали...
по-голям размер
И от тук насетне прехода става хард. На места много хард... та чак до ултра хард хе хе хе с две думи, не е за разходка!
Обаче красота навсякъде, потайна една такава, усеща се, че не е някой пешеходна зона... на места усойно, шубрачесто, и изведнъж зад храстите - скали, отвесни до небето, губят се в клоните на дърветата, стягат реката между бедрата си и само тътена и се усеща в сумрака как бие в гърдите ти. После усещаш, че така бие също и сърцето ти...
по-голям размер
На такива места усещаш колко си крехък, застанал до отвесните скали... вече няма пътека, уплашено е изчезнала в отсрещния шубрак и те чака, да нагазиш в реката, да прескочиш камъните и да я намериш отново.
по-голям размер
Скали от ляво и отдясно, на места прохода става толкова тесен, че имаш усещането, че можеш да докоснеш с две разперени ръце тези скали на 15 метра разстояние...
И зад следващия завой проблясва отново леко слънце, отново катерим поредното каменно свлачище, след него преди да се изгубим отново на дъното на реката забелязваме нова пещера да се взира в нас с огромно черно гърло, все едно ни е очаквала. Кой знае, може мъглижката мечка да зимува тук.
Всъщност мечките не обитават влажните места край реките, но... би ли лежал на това ухо?
по-голям размер
Осъзнавам, че почти не вдигам фотото за снимка. Толкова много места, скали, водоскоци, камъни, които реката е търкаляла надолу по течението... апарата ми стои влажен на врата.
Нямам отговор, просто вървим и със страх се кефим на природата. Именно със страх.
От пек и тесни пътечки по скалите, до мъхестите шубраци пълни с летящи и пълзящи гадинки, толкова много и резнообразни промени направо ни шашнаха.
А този път не го минавам за първи път. Но може би сега е по различно...
Някои дребни индивиди докато катереха камъните подивяха и започнаха да вият...
по-голям размер
Постоянно имаш чувството, че зад следващия завой ще се покаже водопада Големия скок.
И така след повече от час и половина от Малкия скок ние правим още едно две завойчета, изпълнение с противоречиви чувства - да се връщаме или не, още малко или край?
по-голям размер
Прегазили сме реката десетки пъти, изглежда малка, но течението е много бързо, дъното е гладко, каменисто и хлъзгаво, водата те увлича и постоянно цанбуркаш по дупе върху някой съседен камък!
Пазиш си кокалите, пазиш децата, пазиш фотото... мокро, студено, влага 100%, всичко капе по теб!
И накрая, след повече от 2 часа преход гледката пред теб надхвърля очакването..
по-голям размер
23 метровия водопад Голям скок те връхлита за ъгъла с грохот и измества страх, изненада, възхищение...
Просто стоиш пред него и се кефиш! Да, точната дума е - кефиш!
Студено е, мокро е, ужасно мокро е, но се кефиш максимално!
И това е защото той те връхлита зад последния завой на максимална тяга.
Не го гледаш отдалеко и да се приближаваш до него... той е в шепата на планината и гласа му като рупор те посреща за първи път. После те окъпва в облак от изворна вода и стяга гърдите ти с ледена прегръдка.
Направо кефи!
А съм го виждал не веднъж... преди години...
по-голям размер
Сигурно децата го възприемат по свой начин, така, както и аз преди и бих се радвал ако след време го усетят така, както аз сега. Може би с възсрастта ставаме по сензитивни философи... кой знае.
Вдигам ръце, бърша УВ филтъра и снимам, секунди след това пак бърша стичащите се капки и снимам, от никона текат струйки вода, но това не е реклама... и без него да бях пак не бих съжалявал!
________________________________________________________
От Уикипедия:
Географско разположение
Води началото си от от централните части на Стара планина и по-точно Тревненска планина.
Изворите на реката са разположени в района на планинското било, като първоначално насочват водите си на север, но скоро течението прави остър завой и се спускат в южна посока към Казанлъшката котловина.
Реката е приблизително дълга 39 км, а водосборният и? басейн обхваща площ от 69,3 км2.
Реката е протича на територията на Област Стара Загора, като изворните части са на територията на Община Казанлък, а по-голямата част протича през Община Мъглиж. Течението на реката може да се раздели на две части, обусловени от характера на релефа, през който протича – тесен планински каньоновиден участък и равнинна част, преминаваща през котловинното дъно на Казанлъшката котловина до вливането на реката в Тунджа при село Ягода.
Първата част се характеризира със стръмен релеф, изразен с високи стойности на относително вертикално превишение, съпоставяйки талвега на реката и ододелните линии на водосборния басейн на реката.
Ерозионният базис на реката отстои на над 1000 метра вертикално превишение спрямо изворните части, което е висока стойност за мащабите на реката.
Мъглижка река няма съществени притоци – повечето са планински дерета, някои от тях дори с липса на целогодишен отток.
Речната система, която образува реката е от типа със стеснение в средната част, а това се обуславя от каньоновидното поречие непросредствено преди излизането на реката в полето на котловината.
Налице е почти пълна симетричност между десните и левите притоци, предопределена от морфосклуптурните особености на Стара планина при нейното паралелно залягане и конкретното им проявление в Тревненската планина.
За крепостта Мъглиж:
Крепостта Мъглиж, наричана още Горненски град, се намира на левия бряг на Мъглижка река и на 6 км северно от гр. Мъглиж, "кацнала" върху 200-метрови скали. Оградената от крепостните стени площ е била около 18 кв.км, а запазената им в момента височина е до 3 м.Крепостта в сегашния си вид е построена през Средновековието, а е прекратила съществуването си през първите години на турското робство.
До крепостта се отива по коларския път от град Мъглиж до отстоящото на 14 км северно в Балкана село Селце.
За село Селце:
http://bg.guide-bulgaria.com/SC/Stara_Zagora/Maglij/Seltse
http://iseebg.com/fx/?p=114
За манастира:
http://www.bulgariamonasteries.com/muglijki_manastir.html
http://www.bulgariainside.com/bg/articles/Мъглижки-манастир-Св.-Никола/882/index.html
http://www.maglizh-ecotour.com/bg/манастир-свниколай.html
За местността Дюлята:
http://www.offroad-bulgaria.com/showthread.php?t=53763&pagenumber=
Публикацията е редактирана (20-08-10 17:52)
|
|