Автор: pif
Дата: 09-07-10 00:00
Първата ти грешка - приемаш, че сигнала от фотоапарата отива директно в мозъка а не минава през снимка или монитор - възпроизвеждащо устройство.
Второ - ти си се заробил изцяло във виртуалният свят на единици и нули и за теб цветовете са само това което виждаш във фотошоп-а.
Филтрите на самите пиксели се правят много широколентови и с много слабо затихване за да пропускат повече светлина и да се намали шума на матрицата при по слаба осветеност. Това се компенсира софтуерно. Много са далеч РГБГ матриците от вярност като спектрална чувствителност. Среза на инфрачервения филтър при тях е на 640 нанометра, което значи, че средата на червения цвят е 625. А този цвят окото го вижда като оранжево. Фовеон матрицата има червено на 650 нанометра и филтъра е на 675. Среза на всеки от цветовете е над 60 децибела за разлика от 25-35 при стандартните матрици.
И сега, ако пред фотоапарата сложа картина която има много детайли в тъмно-червените нюанси - 640-700 нанометра - да видим кой софтуер ще е способен да ти докара реален цвят при положение, че за матрицата това е едно и също нещо. Може би софтуера има телепатия и обекта с 2 телепатични марсиански антенки ще каже на процесора какво е, за да може процесора да придобие информация за точния цвят и да го покаже на зрителя (който междувременно си е пъхнал кабела в мозъка за да няма грешка от неточност в монитора)
Сега да разгледаме идеалният случай, като се абстрахираме от човека и неговото зрение. Слънцето излъчва светлина с всякаква дължина на вълната. През атмосферата преминават (грубо да го наречем с Б > 0.1) от 300 до 1500 нанометра.
Всеки един предмет - да кажем дърво, листо, мравка ... пръс, цвете поглъща някои дължини на вълната и отразява други. То също не ги поглъща и отразява цифрово - като единици и нули ами със съответната крива. Ако трябва максимално точно да предадем тази информация - ще са нужни толкова спектрографи колкото и пиксели. Напрактика се появява още едно измерение освен Х и У. Така, за всеки пиксел имам еН на брой отчета, колкото сме решили да разделим спектъра. Ако е през 5 нанометра - то тези 1200 нанометра ще имат 240 отчета, като всеки от тях ще е с дълбочина - колкото сме решили - 8-10-12-16-24 бита. Така, че в областта на физиката дължината на вълната 400 нанометра не е с нищо по различна от 700 нанометра не е по различна от 690 нанометра и всяка от тях е самостоятелна и няма нищо общо с друга такава.
Цветовете (или групи дължини на вълни които обобщаваме) са обособени за да се дефинира видовете вълни които човешкото око възприема. В него има рецептори които по определен начин реагират на всяка от тези дължини на вълните. В окото има 3 вида рецептори за дълина на вълната и затова хората са разделили "видимия" спектър на 3, като тези 3 видими части покриват чувствителноста от определена до определена дължина с дадена крива. Някои животни имат един вид рецептори, други имат 2 вида. Ако дойдат марсиянците и те имат 12 вида рецептори - тогава какво ще направим. Те пък може да виждат от 200 до 400 нанометра - това значи, че от нашите снимки и телевизия няма да видят нищо.
Затова хората са измислили цветовете - иначе казано групиране на дължини на вълни и колкото това възприятие е по близко до окото - толкова е по истинско (от гледна точка на човека), независимо, че е много изкривено от гледна точка на физиката.
Сега да се върнем на таблицата която показвахте по горе. Тя е напечатана по ЦМИК технология като всеки от тези 4 "цвята" има определена спектрална характеристика съобразена с човешкото зрение. Ако вземем един марсиянец който има 20 вида рецептори и те са разположени между 200 и 400 нанометра - то той няма да види нищо на тази таблица. Ако вземем един спектрограф и измерим всички точки по таблицата - ние ще имаме 3 дължини на вълните (с определено Кю) и нищо друго. А останалите 237 къде са ??? Тях кой ще ни ги изобрази. Затова тези таблици са пълна порнография, защото не показват нищо реално. Нормално е като таблицата е направена с център на червения цвят 625 или 640 когато се снима от фотоапарат с център на червеното много по нагоре да излиза "неточно" обаче то е неточно спрямо ТАЗИ таблица, а не спрямо истината.
Ако филтрите пред матрицата са качественни - цялата софтуерна обработка си губи смисъла. Тя е необходима за корекция на некадърността на филтрите и сензорите.
Защо този проблем не стои пред видеокамерите със 3 ССД-та??? Защото там дихроичните филтри пред всеки цвят са с много стръмни срезове и точно вярната дължина на вълната. Там се говори за над 80-90 децибела подтискане и ОГРОМНО Кю.
ГенаДП: Сега вече предполагам можеш сам да си направиш изводите какво ще видиш от РАУ файла снимайки призмата.
Също така ако искаш да си разшириш малко мирогледа и да излезеш от рамките на фотошоп-а можеш да видиш каква е спектралната чувствителност на фотографските филми и още по интересно на фотографската хартия. Специално на кинофилмите ги има дадени с много подробности.
|
|