Автор: Lalinda
Дата: 28-05-10 21:13
Спътникът ми (който е художник и изкуствовед) казва, че единствено сред студентите му фотографи (а не художници, графици, скулптори, текстилци, сценографи, монументалисти, дизайнери и т. н., допълнете сами) имало такива с психически проблеми.
Според него, проблемите идвали от това, че фотографите чукали на отворена врата.
(Той самият дори е стигал дотам да си купува Sinar, който по-късно продал на един от студентите си за една трета от цената му. Та доста ми се чудеше на ентусиазма да се занимавам с фотография и непрекъснато ми повтаряше, че ще ми омръзне. Е, омръзна ми едва след като се престраших да се регистрирам в един фотосайт... Иначе съм чувала от много от притежателите на фотоапарати, че искали да заснемат кадрите на други - ами... чудя се само психическите проблеми предхождат или следхождат такъв подход, който не е много, струва ми се, креативен.)
Мда, човек се учи от успехите си, не от грешките, но не от успехите на другите, а от собствените си.
***
Няма как да се убедите, че вършите нещо смислено, че чак и интелигентно, сравнявайки се с други, които също си губят времето...
***
Дали пък целта не е всеки да снима като... всички останали?
Ако е такава, постигната е.
Само че... какъв е смисълът?
|
|