Автор: bgprinter
Дата: 24-03-10 10:57
Новичък, съгласен съм с тезата за субективизма, но от там нататък заключенията ти са грешни.
Хайде да поразсъждаваме така: една агенция праща фотограф на бойното поле, той вижда как някой гони противник да го млати с тояга. фотографът се намесва и изяжда тоягите, може и да спаси гонения, може и да не. Във всички случаи няма снимка която да прати на агенцията, която от своя страна да прати на нас читатели, зрители. И ако фотографът постъпва във всички ситуации по този начин? И ако всички фотографи постъпват по този начин - вземат страна и се намесват. Е тогава къде остава фотографското, онова за което му плащат вероятно скъпо, заради рисковете. Фотографът се превръща във войник, но ние не виждаме какво става там.
Относно хуманността на това или онова бездействие или действие на фотографа: той може да постъпи хуманно спасявайки един човешки живот и зарязвайки професията вземайки страна, но за сметка на това няма да има ефект от неговото фото - информация с доза въздействие. Дозата въздействие примерно може да я приемеш в различни форми - развързване на кесиите на по-богатите държави, спиране на военен конфликт от по-силните държави, наказване на войници от началството им, социални и културни помощи и т.н. и т.н.
И, фотографът не е виновен за това което се случва по света. Виновни са правителства, природа, той не е причина за дадено нещастие, а това, че някой вижда в работата на фотографът само печелене на награди говори за тесногръдието му и елементарната култура.
По същата причина можем да обвиним учените, че творят само да се докопат до нобеловата награда, писателите до Гонкур-наградата, публицистите до Пулицър, кинотворците до Мечката или Оскара и т.н. и т.н.
|
|