Автор: dtv
Дата: 11-03-10 18:37
![[smile]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie1.gif) never_there,
много е интересна темата. ще ми позволиш ли въпрос към теб - отдавна ли се занимаваш с портретите и с фотография въобще или не? просто защото ми се струва, че интерес към емоцията в снимачния процес проявяват повече хората, за които не е постоянно/професионално/отдавнашно занимание.при теб очевидно е професионално, остава другата възможност, да не е чак толкова отдавнашно
за мен - емоция е, разбира се.с пояснението-имам предимството и щастието да е непрофесионално, незадължително, за удоволствие, само когато ме провокира и някой/нещо ме заинтересува с действие, движение, дума, жест, мимика, състояние.отношение е и с отношение, неминуемо и винаги.самото желание да щракнеш в един, а не в друг момент е вече проява на отношение.себе си проектираме, дори в портретите, безспорно.само частица улавяме от модела, няма как да е дрогояче точно във фотографията.само тази частица, която ни позволят или тази, която успеем да видим.
търся допирна точка, винаги, общуване и пълно опознаване, особено при случайните срещи, е невъзможно.приближавам се, задължително, във всякакъв смисъл, дистанциите не позволяват виждане и познаване
нямам методи, средства, залъгалки, нямам универсален подход.понякога говоря, понякога мълча, понякога провокирам, понякога просто ги следвам, понякога са в естествената си среда, понякога в непозната им, понякога съм на тяхна територия, понякога те на моя. нямам изисквания "позирай, усмихни се, завърти се, бъди такъв...", намесвам се рядко, най-много до детайли, наблюдавам докато разбера какво у човека ме е заинтригувало, какво от него искам да уловя, кога ще го извади.понякога разбирам, понякога не, понякога успявам, понякога не.не са много, не са чести, все още се търся в портретите, но ми е безкрайно интересно
в този смисъл е различно при студийните, и дори по-точно при поръчковите, ако приемем че най-често студийните са поръчкови и задачата е да се представи не човек, а продукт чрез човек.много повече възможност за скриване и роля, много повече вероятност за неулавяне на човека.
сред този тип изключение са ми портретите на Муу, затова са ми интересни, защото сякаш в повечето случаи е работил не за типа задания "представи продукт чрез човек", а под щастливата звезда "представи човека"
Номаде,
в същия смисъл те питах по повод "не е ли по-добре непрофесионален модел?".кохерентността ти долавям и оценявам като зрител, идивидуалностите им понякога не успявам но сега се замислям дали не е била в този толкова неуловим и в същото време толкова видим пласт, очите, че да съм пропускала, взирайки се надълбоко
Араки,
не се заяждай, понякога прозрението и резултатът не са едновременни явления.дори твърде често прозрението е само началото на пътя към резултата
а най-фино изкусно, за изненада на всички, го е казал Ицо но е останало незабелязано между думите заради минималната му словесност
че портретите и снимането на хора са ми емоция, издадох, чрез количеството написано
|
|
![[smilie3]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie3.gif)
![[smilie21]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley21.gif)
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
![[smilie18]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley18.gif)
![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
![[smilie4]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie4.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram