Автор: charm
Дата: 23-11-09 09:31
Мили мои приятели, познати и непознати....
Съжалявам, че чак сега ви пиша, но по обясними причини, нямаше какво да си закача, за да ползвам нета у нас :)
Най-напред безкрайно ви благодаря за топлите прегръдки, за съветите, за милите думи на кураж. Знаете ли - това е по-ценно за мен от всичко загубено. Господ за пореден път е уверява, че трябва отново да си ревизирам приоритетите, вероятно затова ми се случи всичко.
Една молба - благодаря от цялото си сърце за предложенията ви да ми помогнете финансово, но не го правете, моля ви. не съм единствената обрана в този форум, не съм единствената, на която трудно ще се съвземе. Оценявам жеста ви, но някак ще се справя. Не е честно да помагате на мен, както виждате почти всеки от вас го е изпитал. Пък и за помагане има много - болни деца, гладуващи хора /поне една баба има в блока ви, която се чуди как да се нахрани/. Затова ви умолявам да не повдигате повече тази тема.
Вчера цял ден обикаляхме с мъжа ми по заложни къщи и до битака - нищо. Направи ми обаче впечатление, различното държание на хората в тези къщи. В Младост например /откъдето е открадната техниката/, бяха много съчувстващи, взеха визитката ми, записваха си всичко откраднато и обещаваха да помогнат, ако нещо се намери. Най-страшно обаче беше по Мария Луиза и около женския пазар. Хората там изглеждаха, като че лично си "зареждат" заложните къщи. А понякога дори не ни пускаха да влезем вътре - не приемали апарати, купували само злато....
Днес съм малко по-добре. Вчера беше като сън - ту бях спокойна, ту ми се приплакваше...
Знам, че това ще ме научи на много неща:
Да отделям вечер повече време на съпруга си, отколкото на обработване на снимки или ровене по форумите
Да успея да изживея поне една пълноценна разходка, когато да се радвам на това, че той ме държи за ръка и на това, как децата тичат и си играят в шумата, отколкото да дебна всеки кадър.
Да се науча да прощавам. Гледам колко клетви сте изрекли по-горе. Не съм светица, но дълбоко в себе си не успях никак да се ядосам на тези същества, не успях да си ги представя - само ужасно съжалявах за жалкия им живот и благодарих, че моя не е такъв...
Да благодаря всеки ден, постоянно, за приятелите, които имам! И да престана да се оплаквам, че ми липсва общуване.
Императоре, застраховка имам за дома, дори с/у кражба, но няма нищо разбито. те са влезли през едно малко прозорче...
Бони, единия от полицаите /между другото, когато мъжът ми му казал, че са взели и подаръка ми за рождения ми ден, който още не съм виждала, му потекли сълзите - на полицая, не на мъжа ми/, каза, че са го обрали за 5 мин. със СОТ и нищо не си е намерил. А той е полицай!
Само че аз имам по-сериозни връзки - с Един, който знае всичко къде е и защо става. И ако трябва нещо да ми върне, ще ми го върне.
Съжалявам за дългото писане, но...
Благодаря ви много още веднъж!!!
|
|
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
![[smilie2]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie2.gif)
Съчувствам.
![[smilie21]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley21.gif)
![[smilie8]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie8.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram