Автор: jeremiah
Дата: 02-11-09 14:01
Уважаеми колеги, постарах се да изпълня това, за което говорихме миналата седмица. За да се различава написаното от мене от текстовете от закона, последните са написани с курсив (P.S. Тъй като сайтът авно не поддържа курсив, ще отбележа моите изречения със звезвичка). Постарах се, доколкото мога, да бъда хем кратък, хем изчерпателен, но каквито и гимнастики да правих, не можах да падна под шест страници. Дано написаното от мене да е полезно.
*Значи, като начало взимаме Закона за управление на отпадъци.
Особено интересен е чл. 16
*Четем - Чл. 16. (1) Кметът на общината организира управлението на дейностите по отпадъците, образувани на нейна територия, съобразно изискванията на този закон и наредбата по чл. 19 .
(2) Кметът на общината осигурява условия, при които всеки притежател на битови отпадъци се обслужва от лица, с които е сключен писмен договор за предоставяне на услуги по реда на Закона за обществените поръчки.
(3) Кметът на общината отговаря за:
1. осигуряването на съдове за съхраняване на битовите отпадъци - контейнери, кофи и други;
2. събирането на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за обезвреждането им;
3. почистването на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване;
4. избора на площадка, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови и строителни отпадъци или на други инсталации или съоръжения за обезвреждане на битови или строителни отпадъци;
5. разделното събиране на битови отпадъци, включително отпадъци от опаковки, като определя местата за разполагане на необходимите елементи на системата за разделно събиране и сортиране на отпадъците от опаковки;
6. организирането и прилагането на система за разделно събиране на излезлите от употреба луминесцентни и други лампи, съдържащи живак;
7. организирането на дейността по събирането и съхраняването на излезли от употреба моторни превозни средства на площадките за временно съхраняване;
8. предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища;
9. определянето на места за смяна на отработени моторни масла и информиране на обществеността за това;
10. определянето на места за поставяне на съдове за събиране на негодни за употреба батерии.
*Споменатият по-горе чл. 19 задължава Общинските съвети да приемат наредба за управление на отпадъците . Ето го и него.
Чл. 19. Общинският съвет приема наредба, с която определя условията и реда за изхвърлянето, събирането, включително разделното, транспортирането, претоварването, оползотворяването и обезвреждането на битови, строителни и масово разпространени отпадъци на своя територия, разработени съгласно изискванията на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, както и заплащането за предоставяне на съответните услуги по реда на Закона за местните данъци и такси.
*С това изчерпваме задълженията на местната власт. Наред са лицата (юридически лица, разбира се), които имат право да извършват дейности, свързани с отпадъци, включително опасни.
Чл. 37. (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Разрешения за извършване на дейности, включващи събиране, транспортиране, временно съхраняване, предварително третиране, разкомплектоване, оползотворяване и/или обезвреждане на отпадъци, извън случаите по чл. 12, ал. 2 , се издават:
1. от директора на регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия се извършва дейността със:
а) опасни отпадъци - за всички дейности, като в случаите на транспортиране на отпадъци, събрани от територията на цялата страна, транспортирането се ограничава само до площадки, разположени на територията на една регионална инспекция по околната среда и водите, както и за транспортиране на отпадъци, събрани от площадки, разположени на територията на една регионална инспекция по околната среда и водите, до обекти, разположени на територията на цялата страна;
б) битови, строителни и производствени отпадъци, които нямат опасни свойства - за дейностите по обезвреждане и/или оползотворяване;
2. от министъра на околната среда и водите, когато дейностите се упражняват на територията на повече от една регионална инспекция по околната среда и водите със:
а) опасни отпадъци - за всички дейности;
б) битови, строителни и производствени отпадъци, които нямат опасни свойства - за дейностите по обезвреждане и/или оползотворяване.
*Тоест, виждаме, че предприятията, които обработват отпадъци, имат специален режим на регистрация, и трябва да покриват маса изисквания. Какви са те няма да ви пиша, не е съществено. Важното е ,че Койчо от Конаре не може да събира опасни отпадъци.
*След това отиваме на задълженията на търговците. На първо място търговците, които събират стари батерии, са притежатели на отпадъци.
Чл. 5. (1) Притежатели на отпадъци са причинителите на отпадъци, както и лицата, в чието владение се намират те.
(2) Предаването и приемането на производствените, строителните и опасните отпадъци се извършват само въз основа на писмен договор.
(3) Притежателите на отпадъци по ал. 1 са длъжни:
1. да изпълняват разпоредбите за третиране на различните по вид, произход и свойства отпадъци;
2. да поддържат в постоянна изправност и нормално действие съоръженията си за третиране на отпадъци;
3. да предприемат всички мерки за несмесване на опасни отпадъци с други отпадъци или на оползотворими отпадъци с неоползотворими;
4. да организират безопасно съхраняване на отпадъците, за които няма подходящи средства за третирането им;
5. при наличие на опасни отпадъци да определят отговорно лице и да създадат организация за безопасното им управление;
6. да водят отчетност за отпадъците по реда, определен с този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му;
7. в момента на поискването да осигуряват достъп на контролните органи до технологичните линии, от които се получават отпадъци, до съоръженията за третиране на отпадъците и до документацията по отпадъците;
8. да осигурят инструктаж и периодично обучение на персонала, който работи с опасни отпадъци;
9. да предвидят и осъществят необходимите мерки за неразпространяване на замърсяване след закриване на обектите и дейностите, както и на инсталацията или съоръжението за обезвреждане на отпадъци;
10. да предвидят необходимите финансови средства за:
а) осигуряване изпълнението на програмите за управление на отпадъците;
б) плана за мониторинг;
в) закриване на инсталацията или на съоръжението за обезвреждане на отпадъци;
г) следоперативен мониторинг и контрол;
11. да изготвят план за действие при възникване на аварии при осъществяване на дейности с отпадъци;
12. да уведомяват компетентните органи за предстоящи промени на суровините и технологичните процеси, които биха довели до изменение в количеството или вида на образуваните отпадъци и техните опасни свойства.
*На второ място, те не могат да си правят с отпадъците каквото им кефне, и не могат да ги предават на когото им кефне.
Чл. 6. (1) Притежателите на отпадъци ги предоставят за събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на лица, които имат право да извършват съответните дейности, или ги оползотворяват и/или обезвреждат сами в съответствие с този закон.
(2) Забранява се изоставянето, нерегламентираното изхвърляне и изгаряне или друга форма на неконтролирано обезвреждане на отпадъците.
*Управлението на дейностите , споменати по-горе, се извършва от Общинската администрация -
Чл. 16. (1) Кметът на общината организира управлението на дейностите по отпадъците, образувани на нейна територия, съобразно изискванията на този закон и наредбата по чл. 19 .
(2) Кметът на общината осигурява условия, при които всеки притежател на битови отпадъци се обслужва от лица, с които е сключен писмен договор за предоставяне на услуги по реда на Закона за обществените поръчки.
(3) Кметът на общината отговаря за:
1. осигуряването на съдове за съхраняване на битовите отпадъци - контейнери, кофи и други;
2. събирането на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за обезвреждането им;
3. почистването на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване;
4. избора на площадка, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови и строителни отпадъци или на други инсталации или съоръжения за обезвреждане на битови или строителни отпадъци;
5. разделното събиране на битови отпадъци, включително отпадъци от опаковки, като определя местата за разполагане на необходимите елементи на системата за разделно събиране и сортиране на отпадъците от опаковки;
6. организирането и прилагането на система за разделно събиране на излезлите от употреба луминесцентни и други лампи, съдържащи живак;
7. организирането на дейността по събирането и съхраняването на излезли от употреба моторни превозни средства на площадките за временно съхраняване;
8. предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища;
9. определянето на места за смяна на отработени моторни масла и информиране на обществеността за това;
10. определянето на места за поставяне на съдове за събиране на негодни за употреба батерии.
*Тоест, виждаме, че кметът е длъжен да определи места за поставяне на съдове.
След като определи това и батериите се събират в тях, идва ред на тяхното третиране.
Чл. 22. (1) Третирането на опасни отпадъци се извършва от лица, притежаващи разрешение по чл. 37 или комплексно разрешително, издадено по реда на Закона за опазване на околната среда.
(2) Събирането и временното съхраняване на опасните отпадъци се извършват разделно в специализирани съдове на територията, върху която притежателят упражнява вещно право.
(3) Опасните отпадъци се опаковат, етикетират и транспортират в съответствие с международните правни актове за превоз на опасни товари, ратифицирани от Република България със закон.
*Свършихме с със законовите норми и тяхното прилагане и спазване, идва ред да видим какво се случва с тези, които не ги прилагат или спазват. Това е записано в Административно-наказателните разпоредби към Закона за управление на отпадъците.
Чл. 104а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) За нарушенията на този закон, които не съставляват престъпления, физическите лица, кметовете на общини или длъжностните лица се наказват с глоба от 1000 до 10 000 лв., а на юридическите лица или на едноличните търговци се налага имуществена санкция от 1000 до 20 000 лв.
(2) При повторно нарушение размерът на глобата или имуществената санкция е в двойния размер по ал. 1.
(3) При явно маловажни случаи на нарушения, извършени от физически лица, глобата е 100 лв.
*Нарочно съм подчертал горното (обърнете внимание на думите "ако не съставлява престъпление"), защото например непоставянето на съд за батерии от някой търговец е нарушение, но изхвърлянето на батериите от съда в някоя канавка вече е престъпление (на първо четене поне на три закона, ако се напъна, мога да измисля още, ама и тия стигат). И там търговецът ще сстрада повече!
*И, като стана дума за задължения на търговеца, ето ги и тях –
Чл. 109. (1) Наказва се с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което извършва продажба на акумулатори, без да прилага към гаранционната карта списък на лицата, притежаващи разрешение по чл. 37 , за събиране на негодни за употреба акумулатори.
(2) Наказва се с имуществена санкция в размер от 1500 до 5000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което:
1. не предприема необходимите мерки за осигуряване на разделно събиране и третиране на пусканите от него на пазара батерии и акумулатори;
2. поставя негодни за употреба батерии и акумулатори в съдове за битови отпадъци или ги смесва с други отпадъци;
3. изхвърля негодни за употреба акумулатори на неразрешени за това места и/или излива електролит от тях;
4. събира и съхранява негодни за употреба акумулатори без електролит в събирателните пунктове в количество, превишаващо пет на сто от общото количество събрани акумулатори;
5. не осигурява оползотворяването или предаването за оползотворяване на събраните от него акумулатори.
(3) При повторно нарушение се налага имуществена санкция, както следва:
1. по ал. 1 - в размер от 2000 до 6000 лв.;
2. по ал. 2 - в размер от 3000 до 10 000 лв.
*Виждаме, че нещата никак не са розови за недобросъвестни търговци, ако се прилага тоя закон. Обърнете специално внимание на точка 2 от алинея 2, точно там попада оная коза, дето услужливо е предложила да хвърли батериите в кошчето!
*Толкова по тоя закон. Да минем на писането и пускането на сигнали. Как се прави това ни казва АПК . Първото много важно нещо – не е нужно да бъдем лично засегнати от това, за което сигнализираме! Така ни казва действащия в момента в България Административно-процесуален кодекс (АПК) –
Чл. 15. (1) Страни в административния процес могат да бъдат административният орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение или за които те биха породили права или задължения.
(2) За подаване на предложение или сигнал не се изисква наличие на личен и пряк правен интерес.
*Тоест , тука постановката - на тебе не ти влиза в работата, ти си от Пловдив, а ме хвана да изхвърлям батерии във Видин, не върши работа.
*След това АПК определят институциите, които разглеждат сигналите , и където те се подават -
Чл. 107. (1) По реда на тази глава се разглеждат предложенията и сигналите, подадени до административни органи, както и до други органи, които осъществяват публичноправни функции.
Чл. 107, ал. 4 , ни казва за какво можем да сигнализираме –
(4) Сигнали могат да се подават за злоупотреби с власт и корупция, лошо управление на държавно или общинско имущество или за други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица.
*По-нататък в АПК е записано –
Чл. 108. (1) Органите по чл. 107, ал. 1 са длъжни да разглеждат и решават предложенията и сигналите в установените срокове обективно и законосъобразно.
(2) Никой не може да бъде преследван само заради подаването на предложение или сигнал при условията и по реда на тази глава.
Чл. 109. Всеки гражданин или организация, както и омбудсманът, може да подава предложение или сигнал.
*Тези неща са много съществени. Те законово регламентират правото на всеки да подава сигнали, задължението на държавните институции да ги приемат и разгледат.
Чл . 111 определя формата на сигнала –
Чл. 111. (1) Предложенията и сигналите могат да бъдат писмени или устни, да бъдат подадени лично или чрез упълномощен представител, по телефон, телеграф, телекс, факс или електронна поща.
(2) Подадените по реда на ал. 1 предложения и сигнали се регистрират.
(3) Когато е необходимо предложението или сигналът да се подаде писмено или да отговаря на определени изисквания, на подателя се дават съответни разяснения.
(4) Не се образува производство по анонимни предложения или сигнали, както и по сигнали, отнасящи се до нарушения, извършени преди повече от две години.
*И тук стигаме до извънредно съществения чл. 112
Чл. 112. Предложенията и сигналите, които са подадени до некомпетентен орган, се препращат не по-късно от 7 дни от постъпването им на компетентните органи, освен когато има данни, че въпросът вече е отнесен и до тях. За препращането се уведомява направилият предложението или сигнала.
*Това е извънредно важно да се знае! Всеки може да подаде сигнал пред която намери за добре служба или институция! Там са длъжни да го приемат, и да го изпратят по компетентност, при това в доста къс срок, както е видно. Нататък също е интересно –
Чл. 122. (1) Когато уважи сигнала, органът взема незабавно мерки за отстраняване на допуснатото нарушение или нецелесъобразност, за което уведомява подателя и другите заинтересовани лица.
(2) Ако не признае основателността на сигнала, органът по чл. 119, ал. 2 в срок един месец от подаването му го изпраща заедно със своите обяснения на съответния по-горестоящ орган, за което уведомява подателя.
Съобщаване на решението
Чл. 123. (1) Решението по сигнала е писмено, мотивира се и се съобщава на подателя в 7-дневен срок от постановяването му.
(2) Когато с решението се засягат права или законни интереси на други лица, то се съобщава и на тях.
(3) Когато сигналът е препратен до компетентния орган от народен представител, общински съветник, държавен орган, орган на местното самоуправление или средство за масова информация, за решението се уведомяват и те.
(4) При данни за извършено престъпление се уведомява незабавно съответният прокурор.
От подчертаните места е видно, че за всяко препращане, оставяне без внимание, решение и т.н., подателят се уведомява писмено. Тоест, ако пуснете сигнал, ще знаете постоянно какво е неговото движение.
*За самото писане на сигнала като технология е важно да се знае, че в него не е необходимо да се посочва законовата разпоредба, която е нарушена. Тоест, няма нужда да пишем, че лицето Х е нарушило еди-кой си член от закона. Юрисдикцията определя това. В сигнала просто пишете какво и къде сте видели. Това стига. Но допрем ли до там, питайте, и ще решаваме въпроса отделно за всеки случай, защото иначе стават бели, и може да се нагази в Наказателния кодекс (по-точно в частите му за клевета и набедяване).
Това е. Дано да бъда полезен. Ако някой има въпроси, да пита.
Приятен ден!!!
P.S. Da-Fo, и за акумулаторите има писано в същия закон, хем при тях е още по-строго за търговците! Ако искате, може да ги коментираме отделно, но аз лично не виждам смисъл.
Публикацията е редактирана (02-11-09 15:16)
|
|