Автор: danbi
Дата: 02-07-09 11:36
matasel, проблема в който си се оплел произлиза от това, че не дефинираш ясно понятията и съответно въпросите си.
Първо, понятието 'филмова' фотография не се свързва само със сребърно-халогенидната фотография. Дори в известен смисъл, употребата на термина 'филмова' фотография в този форум доста рядко се свързва именно със сребърно-халогенидни емулсии.
Второ, трябва да правиш съществена разлика между дискретна и цифрова.
Тук ще се въздържа от дефиниции, а вместо това ще обърна внимание върху думичката 'дискретен'. (търсете си сами дефинициите)
Тази думичка описва обект или явление, което може да бъде измерено, оценено. Въпроса за точността на измерването или оценката е всъщност разликата между 'филмовата' и 'матричната' фотография.
В този смисъл популярния писател Кен Рокуел има доста интересно прозрение за 'истинския RAW' което се състои в това, че при цифровата матрица, каквото си дискретизирал, си го направил в момента на снимането. Докато при снимането на светлочувствителен филмов носител, при заснемането и последващата химическа обработка ти извършваш само част от дискретизацията. Останалата част от дискретизацията може да извършиш с повече или по-малко съвършени инструменти по-късно, от което да получиш по-добре или по-зле дискретизиран краен резултат.
Нещата се усложняват допълнително и от нуждата да дискретизираш вече дискретни обекти, но това става вече твърде теоретично
По въпроса с крайната разделителна способност на фотоматериалите, нещата не са така прости. Първо, кристалите може да не са напълно проявени -- те И поради тази причина са с различни размери в крайна сметка. Освен това, сребърните кристали не са сами, те са част от емулсията, с която донякъде може и да взаимодействат (това, по отношение на черно/бялото). Не обсъждаш въпроса за цветните емулсии.... А най-важното в случая е, че кристалите в емулсията са както различни по размери, така и разположени тримерно в пространството, припокриват се и т.н. Различните методи на осветяване на емулсията дават съответно различна проекция. А от там и много повече нюанси на 'разделителната способност'.
Предполагам, заради последното много хора предпочитат да наричат филмовия носител 'аналогов'. За разлика от 'цифров', където нещата наистина са 'тука има, тука няма'.
|
|