Автор: Canon
Дата: 08-07-09 11:46
написа:
> Нека по-просто да вземем само един кристал.
> По колко начина този кристал може да се разположи върху
> плаката?
> Еквивалентния математически модел с който сме свикнали е
> в колко точки от правоъгълник може да изберем да бъде кристала.
> Демек колко точки има в един правоъгълник.
> Безброй много точки има в един правоъгълник.
> т.е. по безброй много начина може да се разположи един
> кристал върху една плака.
Това е интересна теза.
Ако я развием за 2 еднакви кристала в два правоъгълника, всеки от тях има безбройно много точки на разполагане, но общия им брой след пълното комбиниране на двете множества от безкрайности е само една единствена безкрайност от възможности. Поне така учехме в 6-ти клас, че няма две различни безкрайности, има само една.
Но е възможно да се сменят местата на кристалите (вътрешно емулсионно дифундиране, промяна на физическите размери на емулсионния слой - задъбване, одраскване) т.е. от гледна точка на образа, при размяна на местата от "кристал 1/правоъгълник 1 и кристал 2/правоъгълник 2", ставайки "кристал 1/правоъгълник 2 и кристал 2/правоъгълник 1"
получаваме "безкрайност - 1" комбинации. При три елемента е "безкрайност - 3" и така нататък, т.е. никъде не се достига безкрайността, а някакъв краен брой комбинирания.
В друг крайностен случай, когато правоъгълника е голям колкото образа и кристала е само един, но е много по-голям от правоъгълника, при много от позициите се формира един еднакъв образ - кристала припокрива 100% образа, т.е. се анулира влиянието на позиционирането му.
От това следва, че презумпцията, че влиянието на позиционирането внася аналогост на образа не е съвсем вярна или по-точно, вероятно има само една-единствена позиционно-размерна комбинация за аналоговост на образа с вероятност тя да се случи 1/безкрайност
нещо такова
|
|