Автор: d_ave
Дата: 16-06-09 14:15
Забелязах нещо, което честно казано ме изуми. Винаги съм снимал дигитално, но преди време се сдобих с един спотматик. Нямах много време, беше с прецакан светломер, изщтраках един филм, изпортих половината снимки заради пълната липса на мерене и ми мина мерака за тогава. смених спотматика пак със спотматик, обаче с работещо мерене. и така си и от вися. преди няколко седмици обаче реших все пак да го извадя от шкафа, така и така съм го сменял, така и така ми се мотаеше супер евтино филмче 200 аса, защо да не го изщтракам. е, речено сторено, днес извадих снимките и се изумих от следното - когато снимам с цифровия апарат винаги имам изпортени кадри, къде не измерено правилно, къде фокуса избягъл, все има какво да се прави. докато тук от 37 снимки имах само 1 не на фокус и 1 преекспонирана леко!!! Добре де, питам се аз, винаги съм бил абсолютен поддръжник на дигиталната фотография, много пъти съм казвал, че филма е умряла работа, реших да поснимам на филм чисто експериментално, а какво се оказа, че с апарат на 45 години, само с едно голо мерене в централна точка и с ръчен фокус направих по-добри снимки отколкото с 400D и какви ли не обективи. Е, обективите, които имам, за канона не са от най-острите, но меренето, точността на фокуса, експонацията са все неща, които тялото би трябвало да определя доста по-точно от мене. та в крайна сметка значи ли това, че аз съм супер некадърен и не мога да снимам с dslr, 400D не става за нищо и спотматика се справя доста по-добре със задачката или в крайна сметка както казват много от по-старите фотографи "филма си е филм"...
|
|