Автор: PBKPH
Дата: 28-09-07 10:58
Ето малко инфо за размисъл и идеи:
Първоначално географите я смятали за част от Витоша. За първи път братя Шкорпил в тяхната "География на България" я наричат с името на нейния главен рид, наречен Плана, и я обособяват като отделна планина, разположена между Панчаревския пролом на р. Искър, Самоковската котловина и планината Витоша. Според някои автори името Плана означава висока, но почти равна местност.
Природата на Плана е омайна - навсякъде растат смесени гори и има много пълни с цветя и свежа трева поляни. Някога всичките й гори са били вековни, но постепенно те били изсечени за нуждите на местното рударство. Сега тук-там може да се видят отделни дървета, останали от онова време.
Планината дава възможност за много излети по различни маршрути. Най-лесният начин за достигането на изходните й пунктове е с автобусите 98 от Хладилника или 69 и 70 от Дървеница (обикновени билети от 50 ст.). Те са за предпочитане пред собственият превоз, защото често в тази планина се тръгва от едно село, а прибирането става от друго.
Плана е и любимо място за планинските колоездачи, чието присъствие там с всяка измината година става все по-осезаемо. Можете да отидете до минералните извори край Железница, да посетите манастирите й или само да се поразходите край някое от нейните села Плана, Горни и Долни Окол и ограждащите я Ковачевци, Пасарел, Алино, Рельово, Кокаляне.
Заслужава си да опитате и да я прекосите цялата, което отнема почти цял ден здраво ходене през чудесни кътчета, които дълго след това ще държат будно вашето въображение. Предлагам ви целодневен маршрут от с. Железница през първенеца на Плана връх Манастирище (1338 м), Кокалянския манастир до Дяволския мост. Дължината му е около 18 км. По него на много места има изворчета с питейна вода, но рискът да ги подминете е реален, така че освен фотоапарата, с който можете да направите чудеса, не забравяйте да си носите и вода за пиене.
От Железница тръгваме в югоизточна посока по стръмна улица. Следвайки електрическите стълбове, ще достигнем най-високото място на махалата Чемерник, наречено Гладни рид. Приятно изкачване и последващо спускане през борова гора ни отвежда до р. Егуля. Малко преди да влезем в гората, виждаме билото на планината и самия вр. Манастирище. Можем да го познаем по издигната там наскоро антена. Егуля е най-голямата река в Плана. Дължината й е около 17 км. В края на нашия път при Дяволския мост ще я срещнем отново, но там я наричат вече Ведена. Влива се в Искър, близо да крепостта Урвич. Пресичаме Егуля и тръгваме нагоре по стръмна сенчеста пътека, която в горната си част навлиза в широки поляни, чиято трева на места стига до пояс. За да не се загубим по многото пътеки, стремим се да държим под око върха, който се вижда отвсякъде. Не след дълго ще забележим в далечината няколко разположени една до друга махали. Пътят ни минава през една от тях - Елата. В далечината се вижда село Плана и близката до него астрономическа обсерватория. Далеч зад тях са заснежените върхове на Рила. Дотук пътят ни е отнел малко повече от час.
Още един час е необходим за изкачването на вр. Манастирище. До челото му се отива по изровен коларски път. На Манастирище личат останките от старият железнишки манастир "Св. Дух", който е бил част от Малката софийска Света гора. Съществува предание, че манастирът бил издигнат върху основите на тракийско светилище. Етнографите считат, че някогашни езически празници, провеждани на това място, са преминали в култ към Светия дух. Тази традиция се е запазила и днес у населението на околните села. Манастирът е бил изгорен и унищожен от турците. През юни 2001 г. родолюбивите ентусиасти Малин Месов и двама негови приятели издигнали до руините параклис със същото име.
|
|