Автор: zahar4e
Дата: 14-07-12 22:12
Приключение
Да се кача в автобуса успях,
като с грациозен скок влетях.
Търся място и се оглеждам
и само разни страхливи погледи съглеждам.
Едва намирам: хищно, ловко се протягам,
с две движения, промушвам се и сядам.
И ето на госпожата навъсените вежди,
с пуловера – кълбо от цветни прежди.
Свива тънките червени устни
в гримаси доста гнусни.
Застава до мен и въздиша много шумно,
а госпожата до нея я гледа съчувствено и доста умно.
Интересен коментар и от една баба,
направила се синя да е уж по–млада.
Ала аз невъзмутима,
от седалката съм неделима.
Стоя и търся на хората по лицата,
усмивка, ала тук е чупка непозната.
Един младеж флиртува с младите девойки,
те пък се надуват и му чупят стойки.
Едно момиче ги оглежда завистливо и надменно,
да се обръща внимание на друг май не е редно.
На една от спирките:Тревога!!!
Контрола се качва с тарторка строга.
Подобно на шайка бандити,
зад нея четирима бабаити.
Правят проверка, рейса стопират
и по–хилави жертви без билет избират.
А народът взе че възнегодува,
ала толкова глухо, че чак не се чува.
На спирката младежът плаща глобата с мъка,
а в автобуса всеки коментира, цъка.
Жената пред мен стиска билетчето свенливо
и придърпва овехтялата си чанта тъй страхливо.
Нежни бръчици около очите,
далечна младост в косите.
Раздвижване в тълпата,
от улицата качват се децата,
две циганета мръсни, дребни,
на обществото непотребни.
Разделят се и приближава,
едното рошаво до нас застава.
Малко парцаливо, с крачета боси
протяга две молещи шепи и проси.
Жената пред мен се смилява,
от вехтата си чанта две монетки му подава,
Проблясват за миг, издрънчават
и две чудни трапчинки се появяват.
И ето я усмивката загубена,
за първи път в автобуса днес събудена.
В тези две глупави черни очички,
не бойте се хора, има надежда за всички!
|
|