Автор: Vinsent
Дата: 28-06-12 20:47
Някъде между 19 – 19:30 чайките се разлетяват устремно, кръжат, кряскат, сякаш никога няма да спрат.
Лястовичките също, само дето тяхния писък е друг, пронизителен.
Дори врабчета долитат отнякъде, включвайки се в суматохата.
По някое време, ентусиазма ли минава, изморяват ли се? Врявата започва да утихва.
Тогава се появи той, Джонатан Ливингстън...
Той/тя лети бързо, идвайки някъде отдалеч.
Взех бинокъла, няма грешка, това е чайка. Само дето поведението и друго, някак си целеустемено, целенасочено, като че ли знае къде отива и за какво.
Не, няма начин да не е Джонатан Ливнгстън!
Птичата врява вече утихва, а той още кръжи.
Най-накрая кацна на комин, недалеч от мен. Разгледах го, по нищо не се различава от другите, а в полет изглеждаше много внушителен.
Толкова.
Птичата врява спря.
Слънцето все още хвърля коси лъчи по покривите. Вече е тихо.
Отивам да гледам новните по Канала, закъснявам за тях.
Ето това почуствах тази привечер! ![[smile]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie1.gif)
|
|
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
![[cool]](https://photo-forum.net/forum/smileys/cool.gif)
![[smilie25]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley25.gif)
![[smilie3]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie3.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram