Автор: georgivelev
Дата: 30-04-12 12:15
Отново наближават кандидатстудентските изпити. Съвсем наскоро изрових в компютъра си една стихосбирка, която съм писал в 4ти курс на ВИАС (беше замечателна година, дънеха ни с проекти, проекти, чертаехме първо на молив, после туширахме с рапидографи Ротринг, не ни даваха да ползваме компютри, бе не е за разправяне какъв гърч беше). А моя милост, наместо да работи над проектите, пишеше стихове. Общо взето, постарах се да синтезирам всички лафове и тъпотии на обучението в университета по онова време и сега, 12 години по-късно, ми беше много любопитно да прочета какво ме е вълнувало по онова далечно време. Споделям с вас първото стихотворение от книжката.
Кандидатстудентско
Е-е-ех, помните ли го ОНЗИ ентусиазъм?
Днес съм абитуриент.
От утре пък студент.
Ще стана асистент,
А защо не и доцент.
Професор, академик -
Замечтавам се за миг.
Впрочем, защо? -
Си рекох аз -
И така съм си велик!
На елката съм бог.
Компютъра владея.
Кандидатстудентски изпит
Щом преодолея
И попадна във ВИАС
Инженер ще стана аз.
Ще обиколя света
Със тоя занаят.
Комини, електроцентрали,
Напоителни канали
Ще достигна всички върхове
И конструкциите
Ще проектирам от воле.
Но дотогава има време -
Първо да завърша.
Може пък и гадже
Бързо да забърша.
(Какви ли ще ги свърша?)
Но все пак, казвам аз,
Чок Селям, ВИАС,
От утре съм при вас!
|
|