Автор: georgivelev
Дата: 26-10-11 19:41
Става въпрос за един изключително досаден начин да започнеш разговор с някой непознат, с когото знаеш, че не се познаваш. След което другият започва да изрежда къде е ходил и с кого, а нашият вика, цъ, не е от там, и така докато се хване за нещо, от където да продължи разговора.
В началото си мислех, че това е похват, с който хората се опитват да отклонят вниманието на събеседника си от мислите му и "да го вкараш в разговора", или просто да го заблудиш, и в началото работеше много добре върху мен мен. Така ме заговори една грозотия на концерта на Скорпионс миналата есен. После в сервиза на Епъл техническото лице, дето трябваше да ми преглежда компютъра, и той беше сигурен че ме познава отнякъде.
Върхът беше, когато тази неделя един притеснен човечец дойде у нас да му продавам лаптопа си и нямаше добър ден-здравей, влезе вкъщи с думите "аз съм сигурен че те познавам, ама се чудя откъде". Не си губих много време да го убеждавам, че не е прав. Но пък му продадох лаптопа, шмекерът му с шмекер.
Та, дявол да го вземе, викам си, колко неумели и неизобретателни са хората в комуникацията с непознати. Всички са чули някъде нещо, и го повтарят като папагали. Не че аз лесно намирам общ език със случайно срещнати хора (те така си и остават в последна сметка - случайно срещнати), но този похват определено ме дразни.
|
|