Автор: Onakava
Дата: 01-10-10 00:09
Баси, а колко яко беше преди...15 – 20 години...най – яките купони бяха там, най – интересните хора...поне така ми изглеждаше тогава. Познавах хора, които живееха там – играеха шах, ама без дъска – седнали един срещу друг на леглата. Може и да са се бъзикали, пък аз да не съм ги разбрала, така или иначе, не играя шах на ум, не мога да ги хвана. Слушаха Sonic Youth и Toy Dolls, четяха Дъглас Адамс и Буковски, сваляха текстовe на английски и всички, без изключение, свиреха на някакъв инструмент и имаха по поне пет групи (или по – скоро, приятелско пиянски формации). Стаята беше за 3ма, но там винаги се въртяха петима. Криеха се от домоуправителката, организираха купони в библиотеката...баси и гюрултията сме вдигали (после викат за днешната младеж...а ние какви свине бяхме, ама сме позабравили). Получаваха колети с лютеница, свинско с боб и САРМИ от мама, които хранеха всички – местни и паразити като моя милост. Един спи, един учи, един слуша музика, един работи и четирима играят карти, и това 24 часа в денонощието в я има 20 квадрата, я няма.
Един поздрав за интелигентната провинция , която всъщност, в голямата си част, емигрира.
Сега също има готини местенца, но го няма онзи дух от деветдесетте.
Студентският град имаше огромен потенциал. Или поне така го виждам сега.
|
|