Автор: Amigo
Дата: 28-04-10 23:00
Закон за неподчинение удря медиите и несъгласните
28.04.2010
В руската Държавна дума е внесен законопроект за неподчинение на сътрудниците на Федералната служба за сигурност. Според законопроекта се въвежда административна отговорност за неподчинение на изисквания на сътрудниците на службите и възпрепятстване на работата им. Ако законът бъде приет, тогава всеки редактор, който не се подчини да махне определена публикация, може да бъде арестуван за 15 денонощия, пише в. "Ведомости". Според изданието подобен закон само ще засили натиска върху медиите и Федералната служба за сигурност просто ще се справя по-лесно с т. нар. несъгласни, т.е. представители на опозицията.
Путин цензурира изкуството наред
Наскоро Владимир Путин се превъплъти в ролята на изкуствовед, като посъветва художника Илия Глазунов как да промени своя картина, за да е по-реалистична. Сега списание TIME открива по-тревожна тенденция в цензурата на руския премиер срещу политическото изкуство в страната.
На 11 юни тази година Александър Шчеднов, известен в арт кръговете на Русия като Шурик, трябваше да окачи колаж на стената на общината в югозападния град Воронеж. На картината беше изобразено лицето на министър-председателят Владимир Путин, свел свенлив поглед, върху тялото на жена във вечерна рокля. Под колажа имаше надпис: „Не знам... трети президентски мандат, това е твърде много... но от друга страна, три пъти е за късмет."
Шчеднов обаче така и не успя да изложи творбата си, защото беше арестуван, поредният художник, паднал жертва на тежката руска цензура.
Той е един от растящия брой руснаци, обвинени в „нарушаване на правилата на цензурата" и обида срещу властта. Няма закон, който изрично да забранява творби на изкуството, насочени срещу правителството, но полицията лесно намира юридически пукнатини, които използва като извинение за задържане на артистите. Такава пукнатина се оказва закон, приет през 2002 година, който забранява изразяването на екстремизъм под каквато и да било форма. Законът е предвиден за борба с крайно десния национализъм, но в широката му мрежа се хващат доста творци.
Най-шумният случай досега е този с Андрей Ерофеев, бивш шеф на музея за модерно изкуство в държавната галерия Третяков в Москва. През 2008 година той беше обвинен и осъден за „насаждане на религиозна омраза" заради изложбата „Забранено изкуство 2006" в столичния музей Андрей Сахаров.
Картините в изложбата тогава бяха счетени от властите за обидни към Православната църква - на една от тях беше изобразен Ленин на кръста, а на друга - Мики Маус като Иисус Христос. През 2008 година Ерофеев беше уволнен от директорската си позиция в Третяков, а процесът срещу него все още тече.
„Художниците не трябва да бъдат преследвани, защото някой не харесва изкуството им," казва Фридерике Бер, сътрудник на Амнести Интернешънъл в Русия. Според него обаче проблемът не е в съществуването на закона против екстремизма: „Има добри причини за съществуването на този закон. Интерпретациите и прилагането му обаче повдигат сериозни тревоги."
Артьом Лоскутов, видео артист, който работи в Новосибирск, изкарал 26 дни в затвора, преди да бъде освободен на 10 юни тази година. Бил арестуван заради участието си в организацията на арт събитие, наречено Монстрация, в Новосибирск на 1 май. Според либералния седмичник „Нови времена" на Монстрация се събрали осемстотин души, някои от които носели плакати с надпис: „Кой ни управлява?" На 15 май Лоскутов получил „покана" по телефона от полицията да се отбие в местното полицейско управление за „разговор". Той отказал, защото две седмици по-рано вече бил говорил с полицията за участието си в събитието без особени последици. Часове по-късно обаче двама цивилни полицаи го арестували, като твърдели, че са намерили 11 грама марихуана в чантата му.
„Марихуаната не беше моя. Дори и да вземах наркотици, знаех че в онзи ден полицията искаше да говори с мен, така че не бих рискувал да нося трева в чантата си," споделя Лоскутов, чието изкуство дори не е политически насочено. Засега е освободен, но процесът му ще започне по-късно през лятото и според Лоскутов той ще служи като лакмус за състоянието на артистите в Русия.
„Резултатът ще бъде много значим. Ако бъде признат за невинен, това ще означава, че в страната все още има някаква свобода на артистичния израз. Ако ме обявят за виновен, значи изкуството и творците в Русия са изправени пред критични времена."
Всеки художник, който се надява да избегне руската цензура, може да се поучи от опита на Илия Глазунов. Миналата седмица Путин посети студиото на Глазунов, един от най-обичаните художници в Русия, навръх 79-ия му рожден ден. Премиерът се спря пред картина на рицар, „Принц Олег и Игор", нарисувана през 1973 година, след което предложи собственото си критическо виждане, че мечът на картината е твърде къс и „става само за рязане на наденички".
Ако това не беше Русия, Глазунов най-вероятно щеше да защити творбата си. Вместо това, той похвали Путин за точното му око и обеща, че ще поправи грешката си. В климат като този, това най-вероятно беше правилното решение - когато става дума за изкуството в Русия, да се противопоставяш на властта има своите последици.
|
|