Автор: Marillion
Дата: 03-06-10 13:27
От една страна това прекаратяване е в полза на работника, защото е по вина на работодателя. Прекратяването по чл. 327, т.2 не препятства възможността на работника да търси обезщетене от работодателя - както за неизползвания годишен отпуск, така и за неизплатените до момента на прекратяването трудови възнаграждения. Т.е. без значение е, че договора се прекратява по почин на работника - работодателя му дължи всичко до момента на прекратяване и така или иначе ще ги даде. Дали доброволно, дали чрез съд - няма къде да "мърда".
В този смисъл е и следното решение:
Решение от 9.07.2009 г. на ОС - Добрич по гр. д. № 203/2009 г., ГК
чл. 221, ал. 1 КТ
чл. 224, ал. 1 КТ
чл. 245, ал. 2 КТ
чл. 228, ал. 1 КТ
чл. 326, ал. 2 КТ
чл. 327, т. 2 КТ
чл. 86 ЗЗД
Прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 327, т. 2 от КТ е субективно право на работника и служителя при наличие на забава от страна на работодателя в изпълнение на задължението му за плащане на трудовото възнаграждение. При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на обезщетение за неползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Без значение за възникване на това право е основанието за прекратяване, както и причините, поради които полагащият се платен годишен отпуск е останал неизползван от работника или служителя през времетраенето на трудовото правоотношение. За да възникне право на обезщетение, е необходимо единствено да е налице прекратено трудово правоотношение и уволненият да има неизползван платен годишен отпуск. Работодателят дължи плащане на забавеното трудово възнаграждение ведно с обезщетение за забава в размер на основния лихвен процент. Обезщетението се дължи от датата на изискуемостта на всяко едно от вземанията.
Т.е. цялата "врътка" е да се прекрати тр. договор, като работодателя да не заплаща обезщетения за прекратяване по негов почин.
Говоря за тези обезщетения:
Обезщетение за неспазено предизвестие
Чл. 220. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
Обезщетение при уволнение на други основания
Чл. 222. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г.) При уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа и спиране на работата за повече от 15 работни дни работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок.
Обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск
Чл. 224. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Обезщетението по предходната алинея се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение.
Прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение
Чл. 331. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) Работодателят може да предложи по своя инициатива на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение. Ако работникът или служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, се смята, че то не е прието.
(2) Ако работникът или служителят приеме предложението по ал. 1, работодателят му дължи обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-голям размер на обезщетението.
(3) Ако обезщетението по ал. 2 не бъде платено в едномесечен срок от датата на прекратяване на трудовия договор, основанието за неговото прекратяване се смята за отпаднало.
Иначе за бюрото по труда и изплащане на обезщетение за безработица мисля, че няма кой-знае каква разлика дали ще е прекратено по този член, или ще бъде съкратена.
За обезщетенията за безработица, сроковете през които се плаща погледни тук : http://www.nssi.bg/content/laws/kodeks/kd1h4_a.htm
|
|