Автор: exile
Дата: 16-09-09 14:03
Бе накратко в момента единствения ми документ за самоличност ми е международния паспорт.
Що?
Щото ми няма портфейла?
Що?
Защото остана в рейс 17 в Пловдив.
Дали ми е паднал от джоба, забравил съм го на седалката като си взимах билет, или някой ми го е чорил директно не помня, щото се бях отвял в някакви размисли.
Резултатът е един и същ - 100 кинта в глоби за лична карта и книжка и един месец простотии по гишета, нямам книжка и не мога да карам.
Плюс още съответни такси, снимки за документи, дебитни карти, карти за намаление в БДЖ и такива прекрасни неща. За щастие вътре имаше сам 10-на кинта.
Но не в това е въпросът, а в секретарката.
Милата жена, с която се свързах се известно издирване на телефони на градския транспорт. И която ми обясни изнервена, че няма как да се обади на шофьора на рейса, нямат бюро за изгубени вещи и накратко нищо не може да направи.
Са, разбирам, че живеем някъде в средата на 20ти век все още, но едно нещо случайно сме прихванали от цивилизования свят - мобилните телефони.
Сигурно е нагло да се надяваш на gps-и в рейсовете, за да може да се знае къде са във всеки един момент, но мобилен телефон има 90% от неромското население в тази държава, включително шофьорите на автобусите.
От тук идва неразбирането ни ма невъзможността да бъде проведен един телефонен разговор от сорта на "Абе едно момче се обади, че портфейла му е в рейса, кажи на кондукторката да провери на еди кои си седалки да не е паднал" (тук обяснявам, че в Пловдив имаме кондуктори, а не си дупчим билетчетата сами...). Или "Абе момчето е хванало веднага като е слязло от рейса едно такси и карат след вас, спри на следваща спирка изчакай го". Защото и такси хванах веднага в издирване на рейса, но заради липсата на карти с маршрута, освен ако не си екстрасенс, или не си прекарваш свободното време изучавайки графика на градски транспорт, единствения начин да научиш маршрута на един рейс е да го преследваш с такси из целия град, питайки по разни последни спирки шофьори на други автобуси къде отива скапаната кола...
Иначе има едни телефони за оплаквания.
Вдига ги секретарката.
Същата.
Та ако някой ден, недай си боже, лапето ви във втори клас, което ходи с рейс на училище и не можете да го намерите, да знаете, че няма да го намерите по тоя начин.
Ако някой мангал ви задигне чантата на спирката и се качи в първия рейс - купете си нова чанта.
Защото секретарката няма връзка с шофьора.
Нито шофьорите един с друг, и това го пробвахме.
Абе изобщо секретарката по принцип няма връзка жената. Вероятно с главния няма връзка.
Виж, шофьорите и кондукторите са като цяло учтиви и прятни хора, които ти помагат както могат... Даже след като накрая намерихме последна спирка с таксито (15 лева сметка) и рейса дойде им бяха върнали някакво портмоне, което пазеха, но не моето.
|
|