Автор: tonyf
Дата: 14-09-09 03:31
Ейй, както не ми се спи сега...
Тьма, нещо пак се подбиваш с публиката май, пак някаква провокация съзирам... но въпросът си е сериозен.
Следната лека редакция на първия пост в темата ще помогне въпросът да се види по-триизмерно:
Как То да отвори клетката,
след като твоето дете те е обичало, ти също си го обичала. Но ти продължаваш да си обсебена от него.
То не чувства вече същото към теб, дори ти го дразниш.
Но ти го търсиш, звъниш му по телефона, пишеш му писма – молиш го да продължите да бъдете приятели, само приятели.
Твърдиш, че без него си изгубена.
Затваря ти телефона, не се срещате, не отговаря на писмата – минават една, две, три, четири години – то се надява, че времето лекува всичко, но не би.
Майката е обсебена от своето дете, продължава ..как да бъде прогонена, как..
Същата тежка, доживотна емоционална зависимост, която майките /често и бащите/ развиват към своите деца, се случва понякога да бъде развита и от мъж към жена, и от жена към мъж. И по същия начин – ако някой даде рецепта как и кога една майка може да забрави детето си – тая същата рецепта ще излекува и човека от твоя казус, Тьма. Дори и да не е реален казус, да, в живота има съвсем реални, дори мн. по-тежки подобни случаи и всеки може да го застигне.
Някои от така наречените "примитивни" племена имат прецизно развити прийоми за оправяне на такива драми. Един такъв прийом е Семейната Констелация например. Използва се все по-често напоследък от знаещи и незнаещи психолози. Сигурно всички сте я чували, стана мн популярна. Всъщност е заимствана от практиките на едно "първобитно" племе.
Известно е също, че всички такива племена си имат специални психологически ритуали, чрез които на два пъти - след детството и след юношеството, се прекъсва емоционално-обсебващата връзка майка-дете и баща-дете, за да може детето да продължи на чисто и нищо да не го дърпа назад. Подобни ритуали те използват и за прекъсване на нездравите емоционални (еднопосочни или двупосочни) връзки между зрели хора.
Най-лесно е, ако и двете страни осъзнато са си дали сметка за това обсебване и са решили да го прекратят. Почти никога това не се случва. Обикновено само единият – обектът, се бори да прекрати връзката, защото подсъзнателно или съзнатело усеща, че такава връзка е пагубна и за двамата, докато обсебеният задължително се бори да си запази емоционалния допинг. Децата се борят да станат самостоятелни, а майките/бащите уж се правят на много либерални и модерни напоследък, а всъщност си умират от ужас че пиленцето ще отлети и, позовавайки се на "святата" родителска любов, се мъчат всячески да запазят статуквото, обвързаността – с смсчета, скайпченце, имейлче, дрън по телефонче ей така, колетче с много обич, финансова зависимост и всичко останало. Жени пък се борят да прекратят връзката си с обсебени мъже, мъже - с обсебени жени, но и там е същото като при майките - времето не е фактор, няма забрава!
Често се случва обсебеният да започне борба със себе си, със обсебването, но тогава пък обектът на чувствата, като усети, че човекът се справя, вместо напълно да се оттегли, подсъзнателно се старае да продължи максимално играта, защото за повечето е много голяма тръпка някой да ти бъде толкова подвластен емоционално.
Искам да кажа, че отговорността за прекратяване на такава връзка е и на двамата, но поне единият трябва да я прекрати абсолютно, окончателно и безвъзвратно и никога, по никакъв начин не трябва да дава и намек за повод, че би могло нещо да се промени.
Не знам, мъката е може би защото сме изоставили едни много древни и изпитани познания, без които сме направо безпомощни, като ни дойде нещо такова до главата днес.
В нашето мега-супер-дупер-модерно общество сме се отказали от тези познания и сега всеки се блъска сам. Децата се борят сами да се спасят от майчино-бащиното обсебване, жени - от мъже, мъже от жени, драма голЕма.
Но спасение дебне отвсякъде
|
|