Автор: Amigo
Дата: 17-01-09 21:20
Публикуваните разсъждения на цар Фердинанд Сакс-Кобург-Готски са част от съветите му към неговия син и приемник цар Борис III в навечерието на Втората световна война (около 1938 г.). Мислите са преписани от царския архив в гр. Кобург от българския дипломат и историк Димитър Йоцов, лично приближен на цар Фердинанд, който често посещавал в Кобург абдикиралия Фердинанд. Преписът на Д. Йоцов се съхранява в Централния държавен исторически архив. Изданието включва и кратък спомен на Д. Йоцов за срещите си с Фердинанд и неговото най-близко обкръжение.
I. В европейския печат се появяват съобщения, че скоро “цар Фердинанд” щял да издаде мемоарите си. Какъв парадокс!
Аз мразя тоя занаят на хора, които пишат. Писателите са опасни хора, за които при случай ще кажа мнението си. Един цар не трябва да пише, освен да слага подписите си върху държавни бумаги и да надписва отстрани на докладите на своите министри и други органи своите заключения, царската ръка не бива да се цапа с мастило.
Любителите на автографи не ще са много доволни от мен, друг е случаят с моя син, който има търпението да мирише потта на мръсните българи и да се подписва за спомен на техни тефтерчета и илюстровани картички, които му поднасят, като например случая с него в Берлин в 1936 година по времето на Олимпийските игри
В хотел “Еспаланд” моите бивши поданици, миризливите българи, му направили през август нея година и се натрупали около него да им слага подписа си на картички за спомен. И той, подобно на киноартистите и пехливаните, като Шмелинг и Дан Колов подписва ли, подписва.
Ще сърба и той по-късно попарата на българановците, ако не тръгне навреме по пътя, който аз следвах и който се стараех да очистя от балканджийски потурановци.
Зная, че много владетели не са на моето мнение, освен че трябва да се вземе от народа колкото се може повече пари (а когато един владетел има много пари, той има много лакеи). Обаче аз мисля, че грешат.
Моят възлюблен приятел Вилхелм пише понякога стихотворения, които не чете, но писмата, които той често е писал на султана и на Николай ІІ оголиха неговите политически планове и му докараха заслуженото. Той ме наричаше някога в тия писма “балкански архиинтригантин”, ама и аз му турих една любеничена кора под краката, без да подозира от кого му иде. Той излезе на всеки случай по-хитър от мен като одра Абдул Хамид и .... касата в двореца преди да офейка в Дорн.
Аз трябва да дам на моя син съвет да не пише никому писма, особено на българите. Като ученик той едва бе достигнал да пише без грешки, но не и с логическа връзка в изразите си заради това е опасно за него да пише, защото не изразява вярно мислите си, та ако рече да съчинява програми за управлението, те ще бъдат много лекомислени. Неговата естествена наклонност ще го доведе до това убеждение, до което ма е довела моята опитност.
Оставените писмени следи от една царска ръка трябва да съставляват величайша тайна и да служат като практически индекс на приемниците. Бог да опази тия царски излияния и принципи от профаното око на простолюдието, особено на онова на българските писатели и журналисти. Ако е опасно да пишеш, за да кажеш каквото и да е, дваж по-опасно е да пишеш, за да не кажеш нищо. Българските писатели и вестникари, като Михайловнски , Велчо Велчев и Димитър Христов
биха пожертвали и техния Драган Цанков , ако биха се добрали до мое писъмце с подозрително за тях съдържание и биха предизвикали на времето страшни урагани против правителството ми, ако тям не е то угодно.
Особено младите принцове трябва да се пазят от жените. Тези жени имат тънката хитрост да пазят писъмцата и такива ми навлякоха хиляди неприятности; оня хаерсъзин Кирил , когато е пиян, пише писма на любовниците си с такова гротескно съдържание и пълни с такива глупости, че не дай боже те да попаднат в ръцете на такива вестникари в България като горните, или като, о боже, почившия Шангов ; Кирил не ще помирише вече България. Паднал се е на чича си , този блудник; и аз трябваше да заплащам скъпо и прескъпо неговите лудории и да откупувам писмата му за огромни сълзи. Колко паднали момичета в Кобург и Берлин си набавиха по тоя начин хубави зестрички и заживяха “почтен семеен живот”, след като са се лигавили с моя син.
За да напиша тия бележки, след като съм твърдо решен на книга мисълта си да не излагам, все трябва да има причини: те трябва да служат като пътеводител на моя син, нине царствующия в България, Борис ІІІ.
Като прелиствах, аз често си казвах, не е ли по-добре да ги изгоря. Но понеже рядко се срещам с него, а и когато се срещам най-напред разговорим за семейни работи, а за политическите не остава време, защото го виждам моя син, че е много упорит, твърдоглав и иска да ме надмине в хитрината и мъдростта. Последната той няма, но той се е чудесно приспособил с хитрината си, която би му донесла повече облаги и спокойствие, ако не беше повлияна от лукавството.
В света всичко е относително; моят син няма да стане вестникар, следователно няма опасност други да чете тия редове, освен ако той държи в свитата си някого, който да не е като всичките царедворци. Царедворците не са били никога интересни; те са блюдолизци и колкото повече ги обсипваш с подаръци и пари, толкова по-лигави и глупави стават. В моя дворец, едно време в София, само жените и слугите проявяваха малко слободия, но и едните и другите са лишени от разум. Дано моят син с подобен антураж се заобиколи, защото това ще представи пред народа му още по-величествено неговата сила.
Праздни разговори с глупците е оттегчително, заради това аз обичам уединението, особено нощно време, когато аз живея истински духовен живот. Денем мен трябва да ме заобикалят глупци, защото това ми прави неизмеримо удоволствие. С тях мога да правя каквото искам, те не са способни да коментират делата ми, нито да правят капитал от думите ми. В тях виждам моите истински поданици, а в тяхната сервилност нищо друго освен тая на министрите.
ІІ. Най-опасните граждани на едно царство са хората, които знаят добре да пишат и които са надарени с естествени дарби на наблюдателност. Един цар трябва от такива хора да се пази като от дявола. Преди 20-30 години в България имаше малко такива хора. Неколцина от тях бяха много опасни, защото не знаеха мярката на своята жестокост в критиката си. Докато Стамболов беше добре с мен, той не се церемонеше с тях и аз бивах спокоен, защото и съдиите не ги съдеха по закон моите клеветници, а по заповед. Най-много ме ядяха през втория режим на Стамболовите приемници до Независимостта . Рачо и Петков не се съгласиха тогава да наложат цензура на печата и какво стана? Философиите за свободния печат в страната, поддържани от Шишманова , докараха моето освирване на 1 януарий 1907 в театъра. Quelle Ronte! . Трябваше да настъпя като Хенри VІІ и с нагайка да нашарам сухите задници на тия политически джуджета, които се назоваваха мои съветници.
Думата ми бе за писателите. Синко мой, пази се от тях, защото ако ги оставиш да се приближават много до теб, те могат да те продадат като юда, без да се усетиш. Те са в състояние да те подиграят, да ти се надсмеят, те наблюдават недостатъците, от които за съжаление ти не си се отървал напълно, те ще отбелязват смешните ти привички, мазните ти разговори, както и оскъдните ти познания. Въобще те ще забележат у теб всичко онова, което глупците не виждат, защото са сервилни, а умните писатели са като крокодили. Тези писатели ще те направят смешен в техния кръг и когато видят, че разстоянието между теб и тях по каквито и да е причини се уголемява и че те няма вече какво да очакват от тебе, тогава те не ще се поколебаят да дават гласност на своите впечатления и ще те омаскарят.
Аз имах между моите министри един, който беше много наивен, но пък единственият с здрав природен разум. Той се казваше Франгя , малко оригинален, дебелошкембест, своеобразен, но добряк. Той казваше веднъж в прословутия парламент на Народняшко-цанковистката партия : “Народът не се храни с приказки, а с хубава чорба.” Камарата тогава одобри неговото мнение и народът остана възхитен, че се намери поне един министър да мисли за неговия стомах.
Това трябва да ти служи за пример и урок. През моето царуване аз допустнах три изключения, като дадох достъп до мен на писатели. Първият беше Димитър Попов , който забрави стихотворенията си и кървавите писма, които ми пишеше нвякога, когато бе емигрантин в Русия. Щом помириса дворцовата атмосфера, щом му окачих няколко ордена и го понагощавах с черен хайвер и фазани, той почна да се огъва като тънък трион и с него можех в последствие да режа каквото исках. Той ми стана предан, но сервилен и с него не беше трудно да се разправя по-късно. Не беше лесно с Вазов , Величков и Михалаки Георгиев . Първият, стар чорбаджийски син, беше по душа горд, а хора, които са горди, те са непреклонни и опасни, защото са характерни хора. Един цар няма нужда от характерни хора. Вторият, Величков, беше тоже горд човек, но и славолюбив, а един цар няма нужда да го заобикалят славолюбиви хора. Третият, Михалаки Георгиев, Можеше да ми бъде полезен, защото неговото славолюбие не произтичаше от гордостта му, но той ме плашеше с неговия саркастичен маниер да пише и с подигравателния му хумор, а такива хора трябва да са далеч от Палата. Пази се от хора като Тодоров-Балан , професор-литератор; той е масон и действа по околни пътища, когато има да атакува някого.
Той ме обвини, когато се празнуваше стогодишнината на българската книга, че “не съм засичал българската книга”. От професорите да се пазиш, ако те са силни и положителни в науката, особено ако проявяват една гордост съвместима с техните познания. Такива бяха Шишманов, Милетич , Райков ; такива са Арнаудов , Цанков , Мишайков , Петков , Генов , Стоянов , Стайнов и тем подобни. Има между професорите блюдолизци и способни да се огъват за почести и пари, като Методий Попов , но и от тях се пази, защото от тях няма гордост, а горделивост и тия хора са непостоянни в чувствата си.
Вторият случай гдето ме е доближавал писател, това е Стоян Заимов . Но тоя човек отдавна закачил на гвоздей литературата, защото аз го направих мое шило да пробива дебелата кожа на русите и по тоя начин да ги разположи към мен с паметниците в Плевен, София и Шипка по Освободителната война .
Третият случай допуснах до мен Димитър Йоцов, човек много интелигентен, но страшно горд и много жесток в своите критики. Аз съжелявам, че тъй често го виждах, защото се убедих, че той играеше ролята на лекар, който наблюдава своя пациент и следи процеса на болестта му. той е опасен психолог и убеден съм, че неговата двойствена роля и привидното му приятелско разположение са имали за цел да узнае колкото се може повече слабите страни на династията. Няма да ме учуди един ден да науча, че той е в първите редове на революцията и на републиканците. Пази се от него.
Такива хора са най-опасни за установените наредби в страната и за престола. Мислителите, историците и философите в България може би не правят открито политика, но те са по-опасни от политиканите, защото ги снабдяват с аргументи и оръжие, което по-майсторски се употреблява в парламента и пресата...
Твоят авторитет ще бъде толкоз по-силен, колкото по-безспорен ще се яви авторитетът на твоята бюрокрация и на военните ти привърженици.
За да намалиш недоволството на народа, който понякога има основание да е недоволен от царете и от властта ти, трябва да създаваш условия, щото младежи из народа, не с големи качества, но поотракани и доста мързеливи, за да работят в селото, за ги вземеш в администрацията, да ги настанява на държавна трапеза; те все ще упражнят по-късно известно влияние в селото си и успеят да разкриват по-лесно крайно буйните и да взимаш мерки против тях.
Няма по-сигурен начин за моментна сигурност от добре платения простак.
Ето защо ти трябва да създадеш особена категория войска, нещо като военна полиция, жандармерия, подбрана от селата, измежду по-заможните селянчета, за да създадеш връзка между тая жандармерия и народа, а техните бащи и роднини облагодетелствани чрез произволите на администрацията ще образуват здрав щит против крайните елементи в селото.
Значи ти трябва да образуваш един вътрешен шпионаж, който да плащат тия, срещу които е насочен.
Тъпоумието на тълпата е най-голяма гаранция за престола и за трайността на монархическото управление.
Просвещението на народа е вървало досега без система, заради това няма обществено мнение и обществена мисъл правилно поставена за държавните работи и политиката. Това аз знаех и заради това, като виждах какви грешки правеха министрите на народното просвещение, смятах ги за врагове, които вършат глупости и заради това не ги безпокоех. Оставих ги да влеят помия в главите на младите поколения, безпътието на които отваря пътя на царете. От тестото на интелигенцията в настояще време ти можеш да измесиш такива симити, че да изтровиш всяка здрава политическа акция на противниците ти.
Презирай тълпата, но не пропускай да я насърчаваш в друга посока; чрез твоята администрация ти трябва да представиш тая тълпа, че ония, които проповядват освобождението й от “монархическата тирания”, са луди хора и тълпата трябва да ги отбегва; тогава ще бъдат оправдани крутите мерки срещу враговете на престола. Бъди истински водач на първата, привилигерована категория на българския народ, умей да се отнасяш прилично към всяка от нейните подразделения и групи, бъди посредник на споровете им по държавната и стопанската политика, примирявай враждебните им интереси. Онова съсловие, което държи властта в ръцете си, трябва да бъде винаги съединено под скиптъра ти, окръжава твоя символичен престол, готово да насочи безмилостните си оръжия против нападателите или бунтовниците ти отдолу, та ако ще между тия бунтовници да се намират собствените им бащи и братя.
Узнавам, че е разпоредено дори до най-затънтените паланки да се величае твоята Особа и да ти се приписват божествени качества. Внимавай да не го прекалиш, защото може всичко да избие на смешно, ако някой хитрец-мислител разкрие твоите слабости и те представи пред народа в всичката голота на твоята душа и ум – от които уви, всички царстващи са молепсани.
V. Мерзостта на народа прави всяка добродетел безполезна и опасна. Такъв, какъвто те познавам от пеленаче и зная недостатъците ти, аз съм приятно учуден да констатирам, че ти прилагаш доста умело правилото на царете да бъдат ипокрити на народа. За българския народ какво ли не се писа; то бил прусакът на Балканския полуостров; японецът на Европа, трудолюбив, пестелив и т.н. Смея се през глава на всичките тия глупости, които навремето фабрикувах в Софийския ми дворец, когато ме посещаваше някой западен кореспондент или някой аферист, който дебнеше наивните ми министри, за да сключи някоя сделка за сметка на България. Такива, за да оправдаят ордените, които им раздавах, пишеха венцехваления за моята особа и величаеха българския народ.
Морално българския народ е недорасъл, а физически е просто за оплакване. Това обстоятелство, взето в общия размер, ще улесни и твоята задача. Няма нужда да притежаваш добродетел или да се преструваш, че ги притежаваш. Царете и да искат не могат да притежават добродетели, защото те се възпитават от малки в една съблазнителна среда, където отсъства всяка добродетел. А тия качества се възприемат по примера, който взимаме; те не са нито наследствени, нито вродени. Народът въобще не разбира от добродетели; той величае винаги долните хора, хайдуците, развратниците, престъпниците, лъжците, изнудвачите и на такива той поверява своята съдба. Такива избира той за Народно събрание, а на умните, почтените народът се присмива и ги забравя. Народът е като едно добиче: колкото повече го удряж, толкоз по-бърже върви към целта, която ти си определил. Народът е като истеричните жени; за да се усмирят, там трябва бой.
Така щото ти не трябва да се преструваш за добър, какъвто всъщност не си, за добродетелен и честен, каквито качества ти липсват от детинство. Ако изпаднеш в тая слабост, народът ще почне да те разбира, че играеш комедия, а ти трябва да знаеш, че народът счита комедиантите по-долни от лудите.
Аз не съм никога скривал презрението, което ми вдъхва народът и известни личности, та ако ще да са равни на мен, другите царе например. Колкото повече се показвах презрителен и високомерен пред народа, толкоз повече той показваше страхопочитание към мен. За обич и дума не може да става. Ние произхождаме от чужда династия, чужда на българската кръв и душа, ние нямаме нищо общо с тази долна раса, следователно нямаме нужда от обичта на българския народ, защото нашите интереси са гарантирани от тоя народ поради неговия страх и сервилност.
С една реч ще ти подчертая дебело това да го съблюдаваш и ти, че аз никога не се улових на въдицата, която се казва “чувствата на народа към монарха си” Stupiolite sans borne?
Обаче и аз се забавлявах понякога да подстрекавам щуротиите на българите, особено на моите възлюбени съветници, министрите. Един мой министър-президент Александър Павлович Малинов не заяви ли в една своя лигава реч, че е “за мен, пред мен, под мен”, и нам какви още сгареловски глупости**, а сега се опитва да забавлява тонковците с мемоарите си и да ме псува. Като беше на власт остана само задника ми да лиже, толкоз сервилен беше!
Излезло ми е име, че съм отбирал много освен от ентомологията, която е моя слава, но и от търговия, че съм се грижил за търговията и индустрията в България. В това няма престъпление, защото като помогнах на народа, т.е. на известна привилегирована класа да се обогати, успях по-добре да уредя моите частни работи. Моето царуване до войната беше един период на материално процъфтяване, защото аз позволих на много гешефтари и вагабонти да бъркат дълбоко в държавната хазна и чрез спекулации на гърба на народа да се обогатят. Ти няма, освен да се поразходиш някога из София и в околностите, където ще видиш истински дворци, вили, самостоятелни къщи с разкошни градини; всичко това е строено за сметка на стомаха на народа, от спекуланти, на които аз помогнах, от мои доверени кучета, които могат да лаят против всекиго, но не и против мен.
Българският народ има само един идеал: да се обогати. Заради това, пази се да не му попречиш и затваряй си очите пред кражбите. Помилвай някак си незабелязано крадците, особено тия на държавни суми и дръж списъка им затворен в твоето бюро. Когато тоя списък се увеличи, да бъде в процент 10 % от населението, то ти си спасен. Знай, че царете се срепят от разбойниците, но те са жертва често на разбойниците, когато не са ги щедро възнаградили.
Бъди човек на времето и усвоявай неговите нрави и принципи обаче бъди благоразумен и взимай навреме мерките си. На престола си гледай като нещо временно и не го свързвай с големи надежди. Аз живях под вечния тормоз на конспираторите, които забегнаха в Русия, но сега се убедих, че народът е простак. Тогава нямаше силна власт и подла администрация като сега и опасността за престола е по-малка отдолу колкото по-висшите класи, ако не и замислена тая опасност от други хора, а не като деветоюнците и деветнадесетомайците.
Прави и ти гешефти, обогатявай се. На мое време твоя възлюбен чича княз Филип ми вършеше всички гешефти и той прибираше комисионните при сключването на българските заеми; той прахоса своя пай в Ница и Монте Карло, а моя пай се стопи в Дисконто Гезелшафт поради инфлацията, заради това бях принуден да се моля на германците да ми дадат пенсия 5 000 000 000 лева годишно и един отделен апанаж от 5 000 000 000.
Аз ти пратих в София Кирила, за да върши при теб това, което моят брат вършеше през моето царуване. Българският народ е крава, която трябва да доиш до изтощаване.
Най-добрият извор да се обогатиш са военните доставки и заемите. Върши ги чрез германците, защото те са по-дискретни и няма един ден да те омаскарят, както се опитаха французите с мен и русите, когато императорът Николай ми даде три милиона франка, уж личен заем, който впрочем аз не върнах.
Аз мога да ти гарантирам, че каквото и да става в Европа на Балканите скоро война няма да има. Ще се мине половин столетие и пак няма да има война на Балканите. Ти разбираш защо стана така и виждаш, че новата геополитическа структура на Балканите не може да се измени с нищо, даже с война, следователно от тъй наречените врагове на България няма интерес да развали мира.
За война се говори, саблите дрънкат, но това е всичко, за да се плашат баламите и да се оправдаят военните кредити.
Значи ти може и да форсираш военните доставки, и то в Германия и там ще имаш 100 – 200 милиона комисионна, която ще е едно страшно оръжие против твоите неприятели в България. От въоръжение българският народ няма нужда. Това зная положително. Но ти и твоят антураж от видими и невидими гешефтари имате нужда от пари, много пари, а главното имате нужда народът да е в по-голямо и по-голямо бедствие, за да не може да си вдигне главата никога.
Презирай народа и не отдавай на никоя работа повече значение от колкото тя има. От всичките неща в твоето царство народът е най-маловажното.
VІ . Измамата
Ти трябва да се въоръжиш с недоверие. Още повече не бива да се свързваш с дадена дума. За теб е опасно да бъдеш верен на думата си. Тая слабост ще накара поданиците ти да те презират. Обещавай всичко, кълни се в всичко, но прави каквото ти скимне. Глупавите мислят, че тия пороци са полезни за най-долните ти поданици; царете обаче извличат най-голяма полза от тия пороци. Аз бях голям лъжец, по-фалшив и по-лукав от всички, заради това можах да надиграя най-рафинираните гешефтари и най-хитрите мои братя, короновани глави.
VІІ . Честността
Между добродетелите, които не са царски и които народът обича да приписва на себе си, е още и обикновената честност.
Честността се състои в това да не присвояваш чуждото.
Българите, твоите сега възлюбени поданици, не познават що е добродетел. Те крадат от памтивека и го смятат дори за почтен занаят. Понеже не е срамно да крадеш, прието е това да се върши на открито. Главното правило е, че не може да се краде освен много. Между твоите поданици се съдят всяка година (а това беше и в мое време) с хиляди кокошкари и лежат в затвора за кражби на дребно от държавната хазна.
Законите не улавят големите кражби. Вземи пример от Радославов и Тончев , от Ляпчев , Буров и Моллова , които се обзаведоха добре с бежанския и стабилизационния заем и тебе не дадоха нищо...
![[cool]](https://photo-forum.net/forum/smileys/cool.gif)
|
|
![[smilie18]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley18.gif)
![[smilie25]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley25.gif)
![[smilie23]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley23.gif)
![[smilie9]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie9.gif)
![[smilie7]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie7.gif)
![[smilie3]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie3.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram