Автор: Нереален
Дата: 13-01-09 13:55
Въпреки огромните резерви, които имам към Е. Бакъеджиев, по този въпрос той е напълно прав и все пак беше пряк участник в преговорите с Газпром през 1998 г.
- Г-н Бакърджиев, спечели или загуби България от промените в договора за доставка и транзит на природен газ с „Газпром”? Опозицията обвини управляващите, че заради предоговарянето на параметрите България е изгубила милиони.
- Има един страхотен, антилогичен синдром в управлението на прехода. Колкото пъти дойдат левите на власт, толкова пъти имаме проблеми с Русия. Така беше при Андрей Луканов, така беше при Жан Виденов, така е при Сергей Станишев. В 1997 г. заварихме газова война, обтегнати отношения, изтичащ договор за доставки и транзит на природен газ и много нерви в българо-руските отношения. Десницата дойде на власт и успяхме да се договорим с Русия и политически, и търговски. За мен не е изненада, че Румен Овчаров провали подписаните от нас 12-годишни договори. Овчаров още 1996 г. беше подготвил едно предателство спрямо България
На тайно заседание на Министерския съвет на 29 декември 1996 г. при правителството на Виденов в оставка, навръх Нова година, когато всички хора са обърнати към празничната трапеза, кабинетът гласува да извади всички транзитни газопроводи от капитала на „Булгаргаз” и да ги предостави на търговска фирма „Топенерджи”, в която преобладаваха руските капитали, а от друга страна беше „Мултигруп”. Ако не бяхме излезли на 3 януари на улицата и не бяхме отишли до „Позитано 20”, пленумът на БСП щеше да вземе решение това да се изпълни. Въстанаха българите, изгонихме правителството на Жан Виденов, номерът на Овчаров не мина. .
Сега той отново дойде на власт и успя да свърши това, което спряхме тогава. Подписаха договорите за „Южен поток”, за да имат руснаците собственост върху тръби в България, харизаха „Бургас-Александруполис” и промениха изгодните за страната ни клаузи за доставка и транзит на газ, които ние договорихме. Имаше още 4 години до изтичането на договора. Кой умен човек, кой отговорен държавник ще прекрати изгоден за България договор, за да угоди на Русия? Само Овчаров.
Ето как всъщност Овчаров работи за Русия:
- Ние имаме два договора. Единият е за доставки на природен газ с цена по формула, в която има базова цена, отчита се курс на долара, цените на дериватите на петрола - мазут, газьол, коефициенти, количества. Този договор трябваше да изтече 2010 г., а сега е удължен само до 2012 г. България нама договор, който да гарантира доставките на природен газ до 2030 г. Първата голяма лъжа на Овчаров , че ние имаме гарантирани доставки на газ от Русия до 2030 г. вече лъсна . Вторият договор е за транзит на газ.
През България 1997-1998 г. преминаваха 6-7 млрд. кубометра, а ние потребявахме 3-4 млрд. Ангажиментът, който аз поех пред Рем Вяхирев и пред руското правителство, беше България да инвестира големи суми, да изградим допълнителни преносни газопроводи, за да увеличим количествата за Турция, Гърция и Македония. За 2010 г. тези количества трябва да бъдат 19 млрд. кубометра. В момента през България преминават около 17 млрд. кубометра. Междувременно построихме повече от 100 км транзитни газопроводи, нова компресорна станция в Провадия и изцяло възобновихме две от съществуващите станции само през първите три години.
Всъщност 3 млрд. куб. м потребява България, 17 млрд. кубометра преминават през България. Къде е интересът на Русия? Той е в онези количества, които преминават през страната за Гърция, Турция и Македония. Само за Турция преминават между 12 и 13 млрд. кубометра през нашата мрежа. Затова големият интерес на „Газпром” беше транзитът и .ние договорихме транзитните такси да ги получаваме в бартер на природен газ срещу фиксирана сума от 82.5 долара. Колкото и да се качва пазарната цена по договора за доставки, ние получавахме близо 1,5 млрд. кубометра по бартер. Тоест половината от количеството ние го получаваме на 82.5 долара.
Дори 500 долара да е цената на другата половина, стават 580, разделено на две – 290 долара излизат 1000 кубометра. Затова България имаше най-евтините доставки. И то не защото не е на пазарна основа, а защото се договорихме да се запази както интересът на Русия, така и на България.. Ние инвестираме, повишаваме количествата, увеличаваме това, което взимаме на ниска цена, за да могат консуматорите в България да са добре.
Румен Овчаров е пипнал точно този договор – фиксирали са транзитната такса на цена, съобразена със средната европейска инфлация. И оттук половината от консумирания природен газ в България рязко се повиши.. През цялото време и медиите, и обществото, включително и политиците са държани в неведение. Никой не е видял всички договори, приложения, разчети и таблици. Това е характерно за Овчаров и БСП. Бях потресен, когато миналия петък икономическият министър Петър Димитров излезе и нагло излъга целия български народ.
Той заяви официално, че през 1997 г. Бакърджиев е заварил природния газ на ”петдесет и няколко долара”. Така не може да говори нито икономист, нито министър... В края на 1997 г. и началото на 1998 г. цената на природния газ е варирала между 90 и 98 долара. Не се притеснявам да кажа, че министър Петър Димитров е лъжец. Причината за това е, че си позволи да излъже цяла България. Най-големият проблем обаче е, че сме вързани с транзитните такси до 2030 г. Непочтеното от страна на Румен Овчаров и на БСП е, че договорите изтичаха през 2010 г. Догодина има избори, най-вероятно БСП ще падне от власт. Трябваше да оставят следващото правителство, което ще дойде догодина, да поеме отговорност и да преговаря за споразумение с „Газпром” . Високите цени ще се отразят негативно върху всички отрасли. Причината за това е, че почти всичко се произвежда с газ - стомана, профили, теракот, фаянс, гранитогрес, цимент, стъкло, химически торове.
- Защо според вас Румен Овчаров е извършил това предоговаряне, от което България е загубила милиони?
- Той не знае как да преговаря пазарно. Най-вероятно защото се е учил да работи в Москва. Овчаров не мисли за българските интереси, а за руските. Той искаше да вземе български газопроводни тръби и да ги даде на руснаците. Левите се разграничават от дясноориентираните по едно основно нещо – родолюбието. Левите са интернационалисти, готови са на всичко за Русия, докато ние сме националисти, искаме да правим всичко в интерес на страната ни. Всички казват, че предоговарянето с Русия е постигнато през нощта . В медиите се прокрадна информация, че цяла нощ са били на пиано-бар. Значи договорът е подписан на пиано в бара.
- Какви са загубите за България от предоговарянето?
- До 2010 г. България ще загуби 1 млрд. лв. Всички българи ще го изпитаме на гърба си. А Румен Овчаров декларира, че според неговия договор печелим около 5 млрд. лв. Не е ясно обаче от какво печелим, при положение че цените се повишават неколкократно. Според Петър Димитров от това печелим близо16 млрд. лв. Той явно изобщо не си дава сметка какво са 16 млрд. лв. за бюджета на страната. Моля само премиерът Станишев да не коментира това (както го посъветва г-н Първанов), че ще вземе да ги изкара 25-30 млрд. лв., та ще се чудим какво да ги правим.
- Затова ли отказаха да покажат договора?
- Във всеки търговски договор има клауза за конфиденциалност и не трябва информацията да се предоставя на трета заинтересувана икономически страна. Българските депутати, опозицията или медиите, които са будната съвест на обществото - те ли са заинтересуваната икономическа страна, от която трябва да се крие.
- Как ще коментирате антипазарната логика, според която „Булгаргаз” купува и продава газа?
- Ако през 1998 г. цената на суровината беше 98 долара и я смъкнахме на 82,5 долара, то цената е понижена с около 15-16 долара. Тези 15-16 долара са за 1000 кубометра, които на 1 млн. са 15 000, а на 1 млрд. са 15 млн., на 4 млрд., които България консумира, сега са 60 млн. долара годишно. Ако това се умножи по 12 години, 720 млн. долара са спестените от държавата пари от смъкването на цената. А ние не я свалихме на 82.5 долара. Справката е на г-н Кирил Гегов, който беше директор на „Булгаргаз” до преди седмица. В нея пише, че през първите 9 месеца след подписването на договора, който аз сключих, в България газът е поевтинял с 30 на сто. При договора на Овчаров още в края на първата година скача двойно, дори от началото на 2009 г. предстои трето поскъпване. На хората им се подхвърлят големи цифри заедно с думите изгода, гаранция, печалба. Българинът си мисли, че е подсигурен. Той обаче не знае, че нямаме договор за доставки на газ след 2012 г.
- Какво се прави в такъв случай?
- Овчаров можеше да направи цените и тройни и „Булгаргаз” да се оправдае, че внася горивото на тройно по-висока цена, отколкото му се плаща, и заради това трябва да утроим цените. Освен цената на суровината обаче поскъпват и транзитните и митническите такси. Това, което трябва да се направи, е да се разясни на хората какви са разходите и договорените с „Газпром” цени. Освен това трябва следващото правителство да поиска преразглеждане на договора за доставки на природен газ между руската компания и Румен Овчаров. Има три проекта, които България прие да се реализират с участието на Русия – „Южен поток”, „Бургас-Александруполис” и новата атомна централа „Белене”. Заради тези проекти имаме всички основания „в пакет” да преговаряме с Русия.
|
|