Автор: Lalinda
Дата: 30-12-08 14:45
"Идеалният" вероятно наистина си остава идеален, тоест (само) една фикция...
Неотдавна, тоест онзи ден, попаднах на следното донякъде горчиво заключение в книгата "Сивия гълъб" на Шандор Тар, в превод на Мартин Христов, която вече препоръчах нежните души да не четат... Историята е полицейска, има и загадъчна епидемия, престъпления и може би наказания за тях... Преводът е удивителен, редакторската работа също - всяка запетая е на мястото си, а книгата е без пряка реч (тоест същата е предадена непряко)... Странното е, че книга като тази, в която има по няколко смърти на страница, коя от коя по-причудливи, и дори възкръснали, които така или иначе накрая биват аутопсирани, неочаквано завършва с хепиенд... Оригинално. (Действието се развива във втория по големина град на Унгария в средата на деветдесетте години, всъщност в продължение на три зимни дни...) Някой сигурно би се запитал защо ли съм седнала да чета такава книга... ами съвсем случайно попаднах на представянето й (просто влязох да видя една изложба в Унгарския център и портиерът ми препоръча да остана за представянето), а познавам преводача от други негови преводи и вече знаех, че си струва... Критиката също бе благосклонна, а един унгарски професор, не говорещ български, разказа много любопитни неща за автора - уличен, че е бил сътрудник на Държавна сигурност и дори че се е поддавал на хомоеротика... Както и да е, подканата бе четивото да се запива с палинка, и началото бе добро!
Та:
« Някак си, човек никога не взема за жена тази, която обича, дори сам той не знае защо. Може би по същата причина, по която жените не се омъжват за мъжете, по които истински въздишат; ето как наказанието Господне достига пълнотата на своето съвършенство: адът, всъщност, е на земята, и се нарича живот. »
Въпросът, обаче, защо го правят, си остава...
Чудех се дали пък не е за да им остане, все пак, нещо идеално, макар и като фикция?
От друга страна пък, опитът ми показва, че човек, пък бил той и жена, винаги попада на нещо по-добро от предишното, тоест, че не бива да съжалява в продължение на повече от един следобед...
![[smilie3]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie3.gif)
Едновремешните заглавия из женските списания, които четяха състудентите ми, като: "Помогнете да си възвърна любовта му" винаги ме изумяваха с идеализма си...
Светът е голям и спасение дебне отвсякъде, буквално.
|
|