Автор: stoyan_5
Дата: 12-11-08 18:51
Първоначално в Америка от черния петмез са правили ром, а тежък алкохол започват да произвеждат едва в 1620 г., тоест във времето когато на континента пристигат колонизаторите. И ето, в историята на алкохолните напитки на Новия свят е отворена забележителна страница.
През 1789 година в провинция Бърбън, щата Кентъки пристига да покорява Новия свят пастор Еладжа Крейг, напуснал завинаги родната Шотландия. За да не се отдава на мъка по родината и за да се занимава с нещо, пасторът започнал да отглежда ечемик на околните поляни и да вари уиски, стараейки се питието поне малко да напомня на толкова близкия на всеки шотландец скоч. Но урожаите се случили оскъдни, а качеството на уискито никак не се приближавало до добрия скоч.
Експериментирайки, на пастора му хрумнало да използва вместо ечемик царевица, с която били засети местните поля. Елия Крег оборудвал на брега на реката прост дестилационен куб и започнал да вари в него шира от царевични зърна. Получената напитка, изготвена от кристалночиста вода, той затварял в бъчви от бял дъб, които сам правел. Веднъж разбойници нападнали дома на пастора и запалили съоръжението. Самият Еладжа Крейг и жилището му не пострадали,но новата порция от напитката се наложило да се налее в бъчви, които били обгорени (добре че не изгорели) от огъня.
След това пасторът известно време забравил за тях, а когато един път отворил една от бъчвите, в неговата чашка се изляло уиски, каквото не бил пил още никой нито в Стария, нито в Новия свят. То било по-тъмно от обичайното и миришело на въглен Именно тази напитка пасторът започнал да изпраща в Нови Орлеан в бъчви с етикет “Бърбън, щат Кентъки”. Историята на пастор Елия Крег за пореден път показва, че тайната на поризводството на уиски не се състои в сляпото изпълнение на предписаните инструкции (нали ако това беше така, всяка пивоварна, а следователно и всяко уиски лесно биха се копирали) – тук има значение и случайността. Главните компоненти на тази напитка са водата, ечемика, мая, а в случая с бърбъна – вместо ечемик царевица. Какво може да бъде по-просто? Всъщност...
Царевичният дестилат, бърбънът, е получен по пътя на творческите експерименти на шотландския проповедник и “Божията воля” и става още един бисер в колекцията на висококачествените алкохолни напитки в света.
Истинският бърбън се състои не по-малко от 51% царевица. Спиртът трябва да бъде дестилиран при твърдост не повече от 80%, да се налее в бъчви при твърдост на повече от 62,5% и да отлежи в нови дъбови бъчви не по-малко от 2 години. За възраст по-малка от 4 години производителят е длъжен да отбележи на етикета. Забранено е използването на оцветители и ароматизатори. Бърбън се произвежда само на територията на САЩ.
Съществуват само два типа американско уиски: straight (чисто) и blend (смесено).
Бърбънът има цвят на тъмен кехлибар или мед, приятно мек, карамелено-меден и лек димно-торфен аромат, на вкус достатъчно рязък, но дълго сгряващо послевкусие, преминаващо в аромат на сухи плодове, карамел, дъб, кисели ябълки и медена питка. Как в една напитка могат да се съчетаят толкова оттенъци? За издържания продукт това е закономерно: вкус, деликатност, цвят, аромат, масленост му придава безкрайното множество от нюанси при производството, започвайки от качеството на водата и зърната, произхода и размера на бъчвите и свършвайки с климатичните условия на местността, където се съхранява и географското разположение на избите.
|
|