Автор: Lalinda
Дата: 09-10-08 21:58
Из “Неизвестното на земята” на Ж. М. Г. Льо Клезио
“Изпитвам копнеж по реалността. Да намеря онова, което съществува, което ме заобикаля, непрестанно да го поглъщам с поглед, да опозная света. Да знам онова, което не е тайна, което не е далечно, да го знам не с разума, а със сетивата си, с живота си.
Изпитвам този копнеж към реалността тъй остро, та понякога ми се струва, че всички други копнежи изчезват. Бих искал да отварям врати, прозорци, да събарям стени, да изтръгвам покриви, да премахвам всичко, което ме отделя от света.
Бих искал да живея на такова място, откъдето непрестанно бих могъл да гледам морето, небето, планините. Изпитвам глад и жажда за топлина, за вятър, за дъжд, за светлина. Да познавам лъкатушните линии на реките, да чувам как шуми водата, да чувствам въздушното течение. Градовете на хората ме смущават, човешките слова ме смущават. Те издигат препятствия пред моя копнеж, сякаш спускат завеса над света. Бих искал да преоткрия страните, в които никой не говори, страните на пастирите и на рибарите, където всичко е тихо, изложено на вятъра и светлината.
Когато чувствам този копнеж, когато той се усилва в мен, нараства като ден, и става огромен, достига чак до хоризонта, до границите на света, тогава сякаш няма вече имена, няма произход. Не искам вече да чувствам друго време, освен времето, обгърнало всемира, нито друг разум, освен разума, който царува и дава живот.
Това е копнеж да се родиш, копнеж да видиш ерата на сътворението, безкрайната власт на света.
Искам да докосна земята, да я взема, да я почувствам, искам да бъда изцяло с нея. Как смеят хората да назовават? Как се спират?
Моят копнеж прилича на пътешествие без начало, без цел, застинало в пространството като безмоторен самолет.
Нито мъжете, нито жените могат да задоволят този копнеж. Понякога тяхната реч се наслагва, скрипти като херцови вълни, изпълва стаите, улиците, градовете, пречи ми да виждам, да чувам, да чувствам.
Изпитвам жажда и глад за реалното, желая самотата на животните. Бих искал да бъда ястреб, орел или пък делфин в морето. Бих искал да бъда форма, която се движи на водната повърхност, неподвижна скала или пък дърво, вкоренено в червената почва. Бих искал да бъда растение, лиана, лишей върху плоската скала. Но човешкият брътвеж непрекъснато се носи, шуми.
Тогава оставям копнежа да се засилва и тръгвам със съществата, които летят. Понасят ме със своя вятър, стрелкат се по пътищата на светлината. Къде отиват? Те са неуморни пътници, които не знаят имената на страните. Движат се в зиг-заг към слънцето, прекосяват като на шега Средиземно море, долините на Египет, проследяват Нил чак до Дарфур. Те са другари на моя скитащ копнеж. С тях прекосявам земята, морето, небето, безцелно и мълчаливо, мигом ощастливен.”
http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1240231
Почетете, вероятно мнозина от вас ще бъдат вдъхновени в търсенията си на фотографи...
Четох "Неизвестното на земята" доста отдавна, в юношеството си, но помня духа и че ме беляза...
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
|
|
![[smilie10]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie10.gif)
![[smilie23]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley23.gif)
![[smilie7]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie7.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram