Автор: Mobby_Dick
Дата: 08-10-04 17:18
mira - границите за такива снимки всеки сам си ги слата - те зависят от интелекта му, от способността да прецени какво не би възмутило/или възмутило аудиторията, от културата ако щеш.
След това зависят от издателя /редактора/(какво ще пусне или не). Ако такъв няма - границите са още по-лесно преодолими от подобен "творец".
Защо теб те травмира действителността, като я видя, а не имитацията - която харесваш!? Защото правиш разлика между двете, а не можеш да видиш, че те са взаймосвързани по някакъв начин. Чуствителността ти е в пряка зависимост от това, какво и колко начесто го гледаш. Като тя се притъпи, през редактора ще минават много повече такива кадри с насилие, ти ще свикнеш и с това, а то повече ще се харчи, и случва!
Пример:
В американския National Geographyc са пускани през годините и кадри с насилие отрязани накичени глави на екзекутирани в Китай и др НО НЕ В АМЕРИКА! Те не са травмирали никой защото са били възприемани като неща от съвсем далечни и чужди светове Откакто американците взели да пътуват по света и посещават различни крайща те започнали да възприемат тези снимки по съвсем различен начин, не ги пускали вече.
Извода от това е, че човек е просто егойст. Ако няма никаква вероятност да ти се случи това, на теб , близки и т.н, то не те възмущава.
Действителността те възмущава именно с това, че е по-близка до теб, от садистичните фантазий на някои. Фактите говорят по красноречиво – щом това се е случило, значи е възможно, мен ме е страх. А арта – дай да си чешем мръсните фантазийки така безопасно. Безопасно, ама не е. То ражда притъпяване на чуствата, безразличие – а те раждат насилието.
Ако показването на насилие може да въздейства като спирачка - добрият журналист го показва. Това е последно средство, а не забавление. Това е лекарство, а не бонбонче за удоволствие. Ако някой прекалява с показването на насилие, или го показва за да се прави на велик творец/журналист или т.н., - става обратният ефект, лекарството не действа, а точно обратно.
|
|