Автор: ejko
Дата: 30-05-06 18:59
Ода за моето ДСЛРче
Ето точно това е големият проблем на панасониците! Че все чакаш новия от който очакваш да се доближи до идеалния апарат, защото си мислиш, че е само на крачка от него! Мислиш си че в другия модел ше оправят шума, ще доизкусурят грапавините, ще бъде още по хубав! Но това не е вярно! Ще бъде същият! Вие казвате че сте любители.., е и аз съм и знам че като такъв най-важною е удоволствието! Не знам какъв кеф намирате в това да снимате като гледате на ЛЦД-то на Панасоника! Не разбирам как може да си обичаш фотоапаратчето като знаеш че то е само временно твое, докато не го смениш! Аз като непрофесионалист знам кое ми носи радост в едно апаратче... огледалцето! Ето това е което му трябва на ФЗ-то, но никога няма да го има, защото има ли го вече няма да е фз! Именно огледалцето е сърчицето на фотоапарата! То трепка, мръдка..., може да го накараш да скача като лудо пред теб или да спре да тупка.................. само за теб! Именно то създава обратната връзка между теб и апаратчето...., та нали е огледалце! През апарата виждаш света около теб, но стъкленото му сърчице ти позволява да се огледаш в него и ти самият А тези вашите панасоници.... те какво... нямат сърчице...:)))))) Как да ги обичам тогава!
|
|