Автор: bobihot
Дата: 13-03-06 21:37
Теоретически елементите в случая са лещи, като някои от тях може да са залепени или притиснати едни за други с еднакви допирни повърхности (допълващи се) като по този начин образуват единен оптичен елемент, който да речем при движението си спрямо другите може да фокусира и променя увеличението на оптичната система (в случая обектива)- зоом-а.
Нуждата от повече елементи е за намаляване оптическите искривявания на образа- оцветване, кривини, равномерно фокусиране и др. "екстри" като отдалечаване задната леща на късофокусните обективи при СЛР-ите.
Когато лещите са залепени една за друга практически няма междинни отражения от вътрешните повърхности, които да дават бликове като този:
https://photo-forum.net/imgs/188/o_1124400809_Moreni1.jpg
Лепенето си има и недостатъци, че основно при големи температурни разлики- като да се насочи към слънцето се "поразлепват" и става годен за "видове". В общия случай повечето лещи решават повече проблеми, но и създават нови- задължително е да са с висококачествено противоотразяващо покритие "МС". В много случаи бройката се намалява с използването на асферични лещи. Въпрос на компромиси е- ако трябва много зоом и късо фокусно особено при СЛР-ите се налагат много лещи и групи ~20/5. При дългофокусните нормално се минава с 4-5/2. Забелязал съм, че обикновено броят на елементите е по-голям от на групите?
Заключението според мен е, че когато може да се справи с по-малък брой елементи/групи дадена задача е по-добре. Ако ви дадат обаче едноелементен обектив, наставка (макро, широкоъгълен пръстен) трябва да сте внимателни?
А защо на използват обскура, като няма изкривявания и отражения?
Благодаря за четенето!
Публикацията е редактирана (13-03-06 22:21)
|
|