Автор: nsirakov
Дата: 08-02-06 23:44
Бавно и неусетно се изнизаха 2 години от мига, в който за пръв път отворих страничката на форума... До тогава фотографията за мен се състоеше в това, да снимам приятелчетата ми по купони, рожденни дни или да запечатвам на лентата местата, които съм посетил по екскурзии...
Отваряйки форума, впечатление ми направи ведрата атмосфера, и прекрасните снимки....
Няма да си кривя душата, още помня първата снимка, която видях в този форум...
ТАЗИ
И тогава разбрах, че фотографията е магия... За себе си реших, че ще правя и аз такива хубави кадри... някой ден (макар все още този ден да не е дошъл)
И аз както повечето от тук присъстващите започнах плахо, със снимка, която в моите очи беше върха на сладоледа, макар сега като е гледам да ме хваща срам, че съм е пускал...
ТАЗИ
И аз както повечето от вас се дразних, че снимката ми не се харесва, че не е сложена на първа страница, че не и се отдава полагащото.... но пък под снимката намерих най-ценното, за което един млад автор може да мечтае в този форум... намерих ценни съвети какво, защо, как.. да се прави, за да стане снимката с известна макар художествена стойност...
Градивна критика... това имаше под снимките преди 2 години... хора като Джуниър, като Гафа, като Симон, като Георги, като Инмитев и Фо, че дори и Мурнау намираха време и нерви да се спрат пред жалките ми опити за "творчество" и да ми посочат врата.. врата, която всеки сам трябва да прекрачи...но която с тяхна помощ открих лесно...
Във форума с времето намерих верни приятели, дори се убедих, че България е малка страна и случайно се намерих с моя братовчедка (ЧАРМ - тази усмивка е за теб - )
Във Форума се убедих и в друго... че все още в този скапан свят съществуват и ДОБРИ ХОРА... с помощта на които преодолях най-тежкия ден в моя живот...Благодаря на всички ви за помоща в лятото на 2005 година, когато вие направихте невъзможното, но върнахте живота на майка, съпруга, свекърва, а сега дори и баба... . Благодаря ви ДОБРИ ХОРА от името на майка ми.. жива и здрава е дай боже още дълго...
Във форума намерих емоции.. понякога положителни, друг път отрицателни, но винаги зареждащи ме с енергия...
Случайно или не мои снимки се харесаха и участваха на изложба... в "Мой Свят", което за моето ниво е повече от първа награда в елитен конкурс...
За две години фотографията стана за мен този спокоен пристан, където, уморен от грижи и проблеми можех да спра и да почина от тежкото ежедневие... Затрупван, както всеки от вас от големия град, от трудностите, от многолюдните тълпи навън, намерих начина, по който да се оттърва от всичко това. Долепяйки око до визьора на апарата сякаш целият свят се смалява до размерите на дисплея, и оставам сам с мислите и чувствата си, сам и далече от грижите...Така фотографията и фотоапаратът се превърна в моя одушник в забързаното ежедневие.
Далече съм от мисълта, че снимките ми са достигнали качеството на тази първа снимка, която ме накара да влезна и в последствие да остана във форума... за това ми липсва както техника, така и практика и теория... Но всичко което постигам е плод на усилията на много хора и приятели, които намерих през тези две години във Форума, които търпеливо (и все още) ми помагат да правя (надявам се) все по-хубави снимки.
Благодаря ти Фото Форум, благодаря ви и на вас приятели...
И нека Бог да е с вас
Накрая, преди да ви отегча съвсем с празните ми приказки нека изкажа и едно пожелание
Бъдете все така добри и нека бъдем и по-толерантни един към друг, нека всеки един от вас "старите форумци" не забравя, че и той е бил някога "за първи път във форума" и на него са помагали и посочвали грешките...
Благодаря за тези прекрасни 2 години тук
|
|